Още от архивите

Още малко дописки от края на 80-те години на ХХ век, хубаво и дръзновено време, ако говорим в стилистиката на тогавашната журналистика. 

И в Обретеник се открива картинна галерия
В бр. 39 от 5 февруари 1987 г. – интервю на Красимира Василева  с председателя на Общинския съвет за духовно развитие в Борово – Йордан Христов научаваме, че в началото на 1987 г. са се провели две важни за културния живот в общината събития – Откриване на картинната галерия в Обретеник с подарени от писателя Иван Коларов творби и честването на 100 – годишния юбилей на основно училище „Климент Охридски” в град Борово. Преди това в Борово също е открита картинна галерия и музейна експозиция. Събирани са експонати и в Горно Абланово, и в Екзарх Йосиф, но разкриването на експозиции е трудно, тъй като няма достатъчно пари.
            „Със създаването на Общинския съвет за духовно развитие действително се постигна интеграция на образованието и културата – казва Йордан Христов, - Финансирането обаче все още е отделно. За културната дейност, с изключение на библиотечната, средствата се събират от предприятията в общината. В това отношение разчитаме много на МЗ „Червен”, АПК – Борово, цеха на завод „Фазан” и цеха на завод „Найден Киров”.” Като дали едно предприятие ще даде пари за култура зависи от ръководството му. Другият голям проблем, който посочва  Йордан Христов е липсата на квалифицирани ръководители на самодейните състави.

           
От бр. 288 – 6 декември 1986 г. – материал на Ценка Кабакчиева – „Вековно огнище на родолюбие” научаваме следното:
            „Незабравимо ще остане за боровската обществено тържественото чествуване на 100-годишния юбилей на основно училище „Климент Охридски”, който се състоя вчера. Скъпи гости бяха членът на Централния комитет на БКП Пеко Таков, зам. – председателят на Окръжното ръководство на БЗНС Дончо Каракачанов и други партийни и държавни ръководители на окръга и селищната система. Тържественото събрание бе открито от първия секретар на ОбК на БКП в Борово Панайот Панайотов. Той подчерта, че училище „Климент Охридски” винаги е било живо огнище на знания и родолюбие и че формира кадри с добра идейно – политическа подготовка, обща култура, научни знания и способности за творчество.
            Директорът на училището Бисерка Христова проследи дългогодишната му история и посочи възходящото развитие на учебно – възпитателното дело.
            Другарят пеко Таков приветствува колектива и прочете указ на  Държавния съвет на НРБ за награждаване на училището с орден „Червено знаме на труда”. Със значката „Оличник на МНП” бяха удостоени шест учители.
            Тържеството завърши с концерт на ученическите самодейни колективи.”

            За съжаление в бр. 290 от 9 декември 1986 г. четем, че последиците от земен трус в района на Стражица са довели до следните поражения в Борово: „Напукани са вътрешните стени и е паднала мазилката им, външните стени имат размествания, като източната е силно пропукана на много места. Става дума за първия етаж на училището. Съборени са помещения на същия етаж, който фактически е неизползваем. Днес – понеделник – децата не учат, тъй като специалистите не са си казали думата за сградата като цяло. Възможно е горните два етажа да се окажат годни за използуване.
            Другата сериозно пострадала сграда е читалището, по-точно – южното му крило с библиотеката. Има видими отдалеч пропуквания. Паднала е и еднато от носещите колони на сцената.
            Пострадали са, макар и по-слабо и други обществени сгради. Частните домове са загубили предимно комините.

            Бр.  287 – 5. декември 1986 г.
            От статия „Един век просвета и родолюбие” – подзаглавие – „100 години светско образование в Борово” на директора на училището Бисерка Христова научаваме следните важни факти в 100-годишната история:
-          през 1886 г. преселник занаятчия, чието име е неизвестно, събира момчета от северната махала – Горна Мастирица да ги учи на занаят и в същото време на четмо и писмо в единствената стая, в която живее;
-          по същото време започва  строеж на училище в южната махал – Балабанлий. Учител там е Йордан Костов.
-          1921 г. в Балабанлийското училище се открива прогимназиален клас, където са учили и ученици от северната махала;
-          1936 – 1937 г. построяват прогимназия между двете села
-          На 9 септември 1944 г. тук има три училища – 2 начални и 1 прогимназия „Климен Охридски”
-          На 14 април 1969 г. е направена първата копка на съвременната училищна сграда, открита през декември 1970 г.
-          От 1973 до 1985 г. училището е базово.

            Бр. 274 – 20 ноември 1986 г.

            В статия от Стефка Друмева – „Грижа за старите хора” и подзаглавие „Медицинското обслужване в селата” четем:
            „Грижите за хората в напреднала възраст са едни от най-ярките прояви на социалистическия хуманизъм на нашето общество. Съвременна форма на социалните грижи за старите хора е домашният социален патронаж, осигуряващ цялостно или частично битово и медицинско обслужване по домовете. Тази дейност се разви много бързо в последните години в Боровската селищна система и получи добра оценка от обществеността.
            …
В статията се цитира изказване на Надежда Горчева – завеждаща служба „Социални грижи” в Общински народен съвет:
            „Домашният социален патронаж в нашата селищна система се извършва организирано от месец октомври 1984 г. по норматив трябва да обслужваме 30 човека, но поради увеличения брой на желаещите той достигна 50 души. Засега в социалния патронаж членуват самотни хора от гр. Борово и селата Брестовица и Волово. Желаещите да бъдат приети за обслужване в системата на домашния социален патронаж подават молба до служба „Социални грижи” на Общински народен съвет в Борово. Към молбата се прилагат медицинско за здравословно състояние на лицето, декларация за семейно положение и материално състояние. Приетите в домашния патронаж всеки ден получават топла и питателна храна, която се доставя по домовете до 13 часа. Приготвянето на храната става по одобрено седмично меню. Социално слабите и самотните хора се подпомагат периодично по Правилника за периодично подпомагане и привилегии. Засега обслужващият ни персонал се състои от 3 души. Имаме нужда от кола, за да увеличим броя на членовете в пансионата и да им предложим и други услуги – почистване по домовете, пране, медицинско обслужване и т. н. За осмисляне живота на старите хора и включването им в обществения и културния живот в селищната система има разкрити няколко клубове на пенсионерите.”


            Христо Марков

            В архив „Краезнание” е запазена страница, която не е ясно от кой вестник е, от коя година, но има следния вид: /снимка/
            Най-интересното в материала е следната информация: в статията „Раз, два три” авторът Григор Христов пише: „Или по-новите герои – Жоао Карлос де Оливейра, Уили Бенкс, Христо Марков. Българин между най-добрите! Така е и той не се промъква, а направо нахлу между първите, нахлу, за да им докаже, че трудно може да бъде победен, когато става дума за нещо голямо. /…/
            Кой е Христо Марков? Да започнем от началото. Роден е на 27 януари 1965 г. в Димитровград, но още от първата възможност родителите му го довеждат при бабата в Борово, край Русе.  Те са се захванали да строят нова България, а щом е така, бабата да се грижи за новото поколение. Може ли някой да отговори, как би оцеляло всяко ново поколение у нас, ако нямаше баби? Кой ще повярва по онова време, че още няма да са наболи мустаци на момчето и ще се отдели от родителите, ще отиде да учи в русенското спортно училище. Защо да го спират? Христо е пръв във всички игри на село, изпреварва връстниците си, че и по-големите в училище, тогава нека гони късмета с по-добри специалисти”
            Да надникнем в намеренията и на неговия треньор Чавдар Чендов: „Аз бях състезател в тази дисциплина, не постигнах нищо особено, но по време на следването ми в София имах една единствена цел – да науча всичко за тройния скок, да разгадая тайните на една толкова трудна дисциплина и да създадем един ден реалния образ на мечтания от мен скачач.
-          А защо избрахте точно Христо Марков?
-          Видях момчето за първи път на приемните изпити в спортното училище.
Току-що ме бяха назначили за преподавател и трябваше да започна работа с новия випуск. Христо изпревари всички останали кандидати в бягането на 800 м с голяма преднина. Колегите ми смятаха, че ще бъде неправилно, ако отклоня детето от бягането. Но аз знаех, че той не се е готвил преди това при треньор по лека атлетика, а това означаваше, че вродената му издържливост няма да е пречка, за да развивам у него успоредно с всички останали качества на мечтания от мен идеален скачач.”

            От брой 1 на вестник „Дунавска правда” от 01.01.1985 г. научаваме, че заслужилият майстор на спорта Христо Марков е един от тримата най-добри спортисти за 1984 г. и сред десетте най-добри за Русенски окръг.

            В статия „Спортен триумф” в. „Дунавска правда” съобщава, че на 19 януари 1985 г. в първия ден на първите световни игри по лека атлетика на закрито донесоха най-голям успех на представителите на България. „По всеобщо мнение на специалистите в тези първи стартове най-авторитетна е победата на Христо Марков /България/ на тройния скок. Световния юношески рекордьор късно снощи показа, че има изключителни възможности и че в бъдещето от него може да се очаква много повече.” В петия решителен скок – Марков постига 17,22 м.
            От бр. 196 – 20 август 1986 г. на ДП научаваме, че „две последователни години на 11 август Христо Мраков подобрява европейския рекорд. На 11 август европейски и световен рекордьор за юноши в тройния скок става рекордьор на Стария континет за мъже със 17,77 м. На следващата година постижението в петия редовен опит е 17,80 м.



Коментари

Популярни публикации от този блог

Добре дошли в Странджа!

Билките и техните магии за любов и раздяла

Бразая в селата Батин, Горно Абланово и Екзарх Йосиф