Краят на бандата на Чолак Пехливан

Снимка - Искра Ангелова

Пътешествията ми през дебрите на местната история на Освободителната война ми припомниха друг местен разказ, който съм слушала от боровчани. По-късно негов вариант прочетох у Константин Иречек в „Пътувания по България“ (София, 1974). Това е историята за края на бандата на Чолак Пехливан в Чолак дере, в местност между селата Долна Манастирица (Волово) и Обретеник, на територията на днешна Община Борово.
 През 1865 г. Мидхат паша прокарва път през прохода Арабаконак, който свързва София със Северна България. Поради нарасналото значение на с. Самунджиево, разположено на новия път, то е прекръстено на Орхание (днес Благоевград), обявено е за град и впоследствие бързо се разраства. Част от този път се намира на територията на Община Борово, в землището на село Волово. Пътят на Мидхат паша минава през Чолак дере. Разказът ми за края на бандата на Чолак Пехливан ще е повод да разкажа и за запазените части от този път в землището на Волово до днес.
След Освобождението, поради слабата централна и местна власти, в гористите райони на Североизточна България се разраснало разбойническото движение на смесени турско-български чети. В Беленския регион по това време върлувала такава чета под ръководството на Чолак Пехливан. Причаквали и ограбвали пътуващите по пътя търговци, а и съседните села. Местното население се организирало и създало т.н. местни милиции за самозащита. По пътя между Русе и Бяла били поставени постове за защита от разбойниците. Такъв пост имало и в Чолак дере. (Снимка 7. „Ветото шосе“, запазен участък от пътя Русе – Велико Търново, строен при управлението на Мидхат паша, в землището на село Волово. Снимката показва пътя от магистралата срещу „Обретенските липи“ към Чолак дере.)
Истината е, че четата на Чолак Пехливан била една от най-големите, нейната численост не падала под 10 души. Разбойниците били добре въоръжени и успели да избягват от преследването на властта няколко години. Говори се, че бандата била подпомагана от местното турско население. Разбиването на бандата станало едва през 1884 г.
Тя се настанила в гората на 3 юни 1884 г., за да дебне пътници по пътя Русе – Бяла. За лош късмет на бандата, през деня никой не минал. Смелостта на бандитите трябва да е била голяма, защото те устроили мястото си за нападение на 200 м от мястото на поста. През нощта неочаквано завалял дъжд. Караулът се скрил в землянката, но за всеки случай запасният войник Белко Саваков останал на входа.
Към 1:30 часа най-неочаквано пред Белко Саваков се изправил Чолака, с гол нож в едната ръка и насочен револвер в другата, и извикал на турски: „Стой! Не мърдай!“. Младият войник с рязко движение грабнал пушката и стрелял в гърдите на главатаря. Втори войник също стрелял и повторно ранил страшния бандит, който започнал да агонизира, като викал на турски към другарите си да не го оставят в ръцете на гяурите. Завързала се престрелка за тленните останки на Чолака. Войниците успели да убият още двама от разбойниците, а трупът на Чолак Пехливан останал в техни ръце. Останалите членове от бандата избягали.
След смъртта на Чолак Пехливан не се явил друг водач, който да поведе дружината, и населението се отървало от страха, в който живеело. Тогавашният министър на вътрешните работи и народното здраве Петко Славейков наградил участниците в убийството на страшния разбойник с щедри парични възнаграждения, а Белко Саваков бил удостоен и с орден за храброст от министъра на войната.
В края на този материал искам да изкажа своята благодарност към кметския наместник на село Волово – Йордан Велев, който ми показа останалите запазени места от пътя на Мидхат паша.  Пътят започва от землището на село Батишница (местността се нарича „Перестица“) и минава през землището на село Волово, вляво от сегашната магистрала. В един участък след „Обретенски липи“ следва магистралата, после минава вдясно от нея и излиза над последните къщи на село Волово, покрай антената на Глобул там. Нататък не можахме да проследим пътя заради калта, но това ще се случи по-късно тази година, с настъпването на пролетта.
в. Форум – бр. 12, 2013.
в. Боровчанинъ – бр. 2, 2013.


Истории от вчера

Коментари

Популярни публикации от този блог

Добре дошли в Странджа!

Билките и техните магии за любов и раздяла

Бразая в селата Батин, Горно Абланово и Екзарх Йосиф