Краят на бандата на Чолак Пехливан


Пътешествията ми през дебрите на местната история на Освободителната война ми припомниха друг местен разказ, който съм слушала от боровчани. По-късно негов вариант прочетох у Константин Иречек в „Пътувания по България“ (София, 1974). Това е историята за края на бандата на Чолак Пехливан в Чолак дере, в местност между селата Долна Манастирица (Волово) и Обретеник, на територията на днешна Община Борово.
 През 1865 г. Мидхат паша прокарва път през прохода Арабаконак, който свързва София със Северна България. Поради нарасналото значение на с. Самунджиево, разположено на новия път, то е прекръстено на Орхание (днес Благоевград), обявено е за град и впоследствие бързо се разраства. Част от този път се намира на територията на Община Борово, в землището на село Волово. Пътят на Мидхат паша минава през Чолак дере. Разказът ми за края на бандата на Чолак Пехливан ще е повод да разкажа и за запазените части от този път в землището на Волово до днес.
След Освобождението, поради слабата централна и местна власти, в гористите райони на Североизточна България се разраснало разбойническото движение на смесени турско-български чети. В Беленския регион по това време върлувала такава чета под ръководството на Чолак Пехливан. Причаквали и ограбвали пътуващите по пътя търговци, а и съседните села. Местното население се организирало и създало т.н. местни милиции за самозащита. По пътя между Русе и Бяла били поставени постове за защита от разбойниците. Такъв пост имало и в Чолак дере. (Снимка 7. „Ветото шосе“, запазен участък от пътя Русе – Велико Търново, строен при управлението на Мидхат паша, в землището на село Волово. Снимката показва пътя от магистралата срещу „Обретенските липи“ към Чолак дере.)
Истината е, че четата на Чолак Пехливан била една от най-големите, нейната численост не падала под 10 души. Разбойниците били добре въоръжени и успели да избягват от преследването на властта няколко години. Говори се, че бандата била подпомагана от местното турско население. Разбиването на бандата станало едва през 1884 г.
Тя се настанила в гората на 3 юни 1884 г., за да дебне пътници по пътя Русе – Бяла. За лош късмет на бандата, през деня никой не минал. Смелостта на бандитите трябва да е била голяма, защото те устроили мястото си за нападение на 200 м от мястото на поста. През нощта неочаквано завалял дъжд. Караулът се скрил в землянката, но за всеки случай запасният войник Белко Саваков останал на входа.
Към 1:30 часа най-неочаквано пред Белко Саваков се изправил Чолака, с гол нож в едната ръка и насочен револвер в другата, и извикал на турски: „Стой! Не мърдай!“. Младият войник с рязко движение грабнал пушката и стрелял в гърдите на главатаря. Втори войник също стрелял и повторно ранил страшния бандит, който започнал да агонизира, като викал на турски към другарите си да не го оставят в ръцете на гяурите. Завързала се престрелка за тленните останки на Чолака. Войниците успели да убият още двама от разбойниците, а трупът на Чолак Пехливан останал в техни ръце. Останалите членове от бандата избягали.
След смъртта на Чолак Пехливан не се явил друг водач, който да поведе дружината, и населението се отървало от страха, в който живеело. Тогавашният министър на вътрешните работи и народното здраве Петко Славейков наградил участниците в убийството на страшния разбойник с щедри парични възнаграждения, а Белко Саваков бил удостоен и с орден за храброст от министъра на войната.
В края на този материал искам да изкажа своята благодарност към кметския наместник на село Волово – Йордан Велев, който ми показа останалите запазени места от пътя на Мидхат паша.  Пътят започва от землището на село Батишница (местността се нарича „Перестица“) и минава през землището на село Волово, вляво от сегашната магистрала. В един участък след „Обретенски липи“ следва магистралата, после минава вдясно от нея и излиза над последните къщи на село Волово, покрай антената на Глобул там. Нататък не можахме да проследим пътя заради калта, но това ще се случи по-късно тази година, с настъпването на пролетта.
в. Форум – бр. 12, 2013.
в. Боровчанинъ – бр. 2, 2013.


Истории от вчера

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Конфликтът между Иван Вазов и кръга "Мисъл"

Изображение
Що се отнася до класиците на българската литература, обикновено си представяме достолепни господа и дами, които са д уховно извисени над делничното и битовото. Рядко ни минава мисълта, че и на тях нищо човешко не им е чуждо. Включително и ниските страсти. Историята на литературния конфликт между Народния поет Иван Вазов и кръга „Мисъл“ показва, че дори на полето на изкуството се разгарят битки, които със своята продължителност и ожесточеност не отстъпват на реалните военни действия. Началото на тази история е поставено през 1892 година, когато започва издаването на списание „Мисъл“. Негов главен редактор е д-р Кръстьо Кръстев, а сред сътрудниците му през годините личат имената на Петко Славейков, Петко Тодоров и Пейо Яворов, които ще формират едноименния литературен кръг. Изданието се анонсира като „Списание за наука, литература и критика“ и чрез него в България навлизат индивидуализма и естетизма. Още в своя първи брой в рубриката „Из съвременната българска повест“ д-р К
Прочетете още

Самодива къща и деца не гледа!

Изображение
Те се завръщали в света на хората по Благовец, след Великден изчезвали незнайно къде В селата край Елена съществуването на митични същества, които местните наричат самодиви, до днес се приема за истина. Легендите разказват, че самодивите избирали дадена поляна и танцували на нея. Най-често това се случвало по пълнолуние. Приличали на привидения. Неясни образи на момичета, които извивали тела в дълги роби в светещо бяло. Затова прочетох в статия на 24chasa.bg. Росенът - самодивско цвете Животните усещали  присъствието им. Късно вечер, при прибиране на добитъка, кучетата пазачи се държали странно. На няколко пъти пощурявали и започвали да вият до късна доба, лаели без причина в нищото, въпреки че наоколо нямало признаци за наличието на човек. Други пък скимтели пак без причина и се криели. Според местните хора, самодивите си избрали една поляна, тя ставала тяхна и по пълнолуние винаги танцували на нея. Ако жив човек ги видел, ослепявал. В района имало много ненадей
Прочетете още

Жътва е...

Изображение
Обичаи, свързани с жътвата В селата от нашата община съществувала традиция жътвата да започва в понеделник, който е считан за „лек“ (благоприятен за всички начинания) ден. Пръв зажънва този (или тази), който има най-лека ръка и е пъргав и чевръст. С това се вярва, че цялата жътва ще бъде лека и ще приключи навреме. Сърпарка Има традиция девойката, след като се е омъжила през зимата, да идва един ден да жъне на бащините си ниви. Вечерта бащата ѝ дава сърпа, с който тя е жънала, докато е била в техния дом. Затова се и казва „жътва за сърп“. Да нахраня морни жътвари :) Много настроение създава изправянето на първия сноп. От нажънатите в първия ден класове се връзва сноп, който изправят пред стопанина на нивата, а той, с благословия за спорна жътва и берекет, слага в поставена сред класовете шапка или кърпа пар à и обещава богато възнаграждение при приключване на жътвата. В Обретеник снопът се изнася на пътя и всеки, минал край него, хвърля на шапката/кърпата дребни м
Прочетете още