Женски пролетни игри при християни и алиани

Бешикли и Буенец в Североизточна България са магически ритуали за здраве, любов и благополучие

Дълги години живях и работих в общност със смесено население – българи и цигани християни, турци и цигани мюсюлмани, казълбаши, татари и др. Мои съграждани от етническите малцинства често са ме питали дали не се интересувам от техните традиции и ми предлагаха да запиша това, което знаят. Бързахме с приключването на проект за традициите на българите християни и затова отговарях на хората, че се интересувам от традициите на етническите малцинства и че догодина /2016/ имам намерение да запиша и тях. Бях направила и първата крачка – среща с баба Фатме, която ми разказа за предсватбените традиции на местните мюсюлмани. За съжаление, след нашата среща баба Фатме почина, аз не успях да включа описанието на чеиз на девойка мюсюлманка в „Истории от вчера”, но се надявам и това да ще стане един ден. Между чеизите на девойката мюсюлманка и девойката християнка, и в предсватбените ритуали има много различия, но ако разказите на информаторките християнка и мюсюлманка се сложат един до друг, се вижда общото, приликите. За това съвременниците знаят малко, а съм убедена, че то ще представлява интерес.

Участнички в Буенек - русенски хърцои, "Златната гъдулка", 2010 г.

Разбира се, за да се втурнеш да събираш традиции на етнически малцинства, трябва да си чел много предварително. С четенето бях започнала отдавна, но все още не се чувствах сигурна в писането. В края на 2015 г. се наложи да напусна Борово, „догодина” дойде и събирането на разкази от информатори се отложи неясно за кога. Признавам си, че от всичко прочетено за традициите на етническите малцинства в България, най-много ме заинтригуваха тези на българските алиани.

В сборника „Българските алиани”, съставен от Иваничка Георгиева, издаден от университетското издателство „Св. Кл. Охридски”,1991 г. е описана маскарадно шествие – бешикли при девойки алиани.

Водачка на Бешикли

Българските алиани са общност, свързана с шиитското направление в исляма. Известни са и под имената казълбаши, алевити, алианци и живеят в Разградска, Бургаска и Хасковска област. /Няколко семейство алиани/казълбаши живеят в град Борово./ Шиитите/казълбаши се различават от сунитите по своята идеология, религиозни практики и поведение.

Докато живеех в Борово, съм разговаряла с жени казълбаши предимно за съхранените им сватбени ритуали. Много съжалявам, че не ми остана време да запиша тези разкази, но се надявам да свърша един ден отложеното. Идването на пролетта, Лазаровден и Връбница ми дадоха идея да преразкажа написаното за бешикли като споделя наблюденията си за някои прилики с български ритуали.

За българските алиани Хъдрелез е голям празник, един ден след него, на 7 май са големите женски маскарадни игри. Като във всички местни традиции маскарадните игри носят много радост и веселие и събират заедно много хора. Така се ражда истинския празник.

Големите игри на 7 май се правят на площад под високо орехово дърво. На ореха се връзва голяма въжена люлка. Люлеят се всички жени и моми. След обяд при люлката се събират моми и ергени и всеки младеж залюлява своята годеница или избраница. Тези тържества са най-очакваните от младежите. На площада жените излизат с най-хубавите си премени - сърмени шалвари и кафтан. По главите им са наредени жълтици и много цветя. Дори и най-старите жени бързат за площада, пременени с белите си забрадки. В съпровод на дайре се пеят песни, играят се най-различни игри. Най-любимата игра е секме. Играе се по двойки. Жените се хващат за ръце и се въртят под такта на песента. Игрите са бавни, но изпълнени с грация.

Момите са облечени по своеобразен начин. Тяхното шествие се нарича бешикли. Най-хубавата, не много висока мома, се облича в бели шалвари и блуза. На главата носи червен дамски фес, украсен с мъниста и конски косми. Плитките й са многобройни, украсени със сребърни парички. На гърдите си слага два колана, като ги закопчава отгоре като щит. От кръста надолу се опъват два бели чаршафа с еднакви шарки, които наподобяват кон. Върху лицето й са изписани мустачки. В ръцете си държи дълга специална лула като наргиле. Следват я 12 девойки – офицери, строени в две редици по 6, преоблечени като мъже, с черни потури, бели кенарени ризи и зелени кадифени елеци. Сплетени са на две плитки, а върху тях – червен пояс. Имат изписани мустаци. На главите си носят също червени фесове.

След тях се нареждат 9 малки моми в ролята на черните арапи, облечени в дълги ямурлуци. Лицата им са боядисани със сажди. Накичени са с наниз пуканки.

Черните арапи - най-малките участнички

Всички участнички в шествието държат по една тръстикова пръчица, нашарена с червени ивици, наподобяващи копие. Най-отзад вървят две жени – араджъ /пратенички, посреднички/. Едната държи медна тава със захлупена чиния в нея, другата – дайре. Те пеят, викат и удрят предметите. При жените на площада се явяват две циганки, които носят голям кош за слама, ръжен и пиростия, като наподобяват налбанти, т. е. подковачи. През цялото време едната размахва коша, а другата – чука с ръжена. Шествието на девойките бешкли минава през площада три пъти. След това, девойките  се строяват и запяват песен. След всеки стих „конникът“ спира и започва да се върти, като размахва пръчката. Момичетата офицери образуват кръг около „конника“ и се въртят на подскоци, като си удрят пръчките. Момичетата – черни арапи, също образуват кръг и подскачат по същия начин с викове „аллах“ и „ура“. От време на време напускат редиците и нападат малки деца и жени, като ги гонят с пръчките. Ударът с пръчката е желан, защото се смята, че лекува болни. Шествието пристига на алая, девойките се нареждат в редица и една по една, начело с бешикли, преминават пред „циганките“ и си подават краката за подковаване. Всяка си подава първо десния, после левия крак. Циганката чука по три пъти с ръжена. През това време другата непрекъснато люлее коша за „разпалване“ на жарта. Араджъ дрънкат с тавата. Изобщо, вдига се доста голяма врява. Шествието напуска площада и посещава първо старци, неуспели да дойдат на алая, после жени – родилки и болни. Всеки по желание подава ръка на бешикли. Тя целува ръка на всеки срещнат. Отгоре над чаршафа, който изобразява кон, се спускат монети.Черните момичета обикалят близките къщи, за да съберат хляб и сирена, от които се дава и на „циганките“.

Описаният ритуал напомня две маскарадни игри при българите християни, едната е буенек при русенските хърцои и бразая при беленските хърцои.

В книгата си  „Истории от вчера“ съм включила описание на мъжка маскарадна игра по Коледа в Горно Абланово – бразая. Според местните информатори бразаята изобразява прибирането на войниците след приключване на някаква война. Организацията на групата имитира военна част, включително и по дисциплината и правомощията на Аджибаба (Лют баща), ръководителя на армията. Редовите участници в бразаята се наричат мошули (войници), облечени са в кожуси, с обърната навън кожена подплата, максирани са така, че дори помежду си да не се разпознават, на кръста имат вързано тракало. За да покажат единството си, тракат с тракалата в такт. Имат разузнавач, наричан кея.

Военната организация на групата бразаи, начернените лица много наподобяват строя и организацията на бешикли на алианите. Бразаите са въоръжени с топузи – пръчки, обвити с папур, за да се смегчи удара с тях. Удрянето е ритуално, очаквано и желано, защото е заклинание за здраве и успех.

Вадене на нишани на Хидрелез в село Севар

Снимки от бешикли открих на http://ruslan-yordanov.blogspot.bg/2014/05/blog-post_4212.html - 24 април 2016 г. „Вятърът спира на Хидрелез” /Женски обичай в разградското село Севар на алианския празник, посветен на безсмъртните светци Хъзър и Илия/ Използвам ги, за да илюстрирам приликите между пролетните женски маскарадни игри при българки християнки и мюсюлманки алиани.

Според Илина Сиракова „Бразая в русенско“, Българска етнография, 1994, кн. 3-4, стр. 57 „…обичаят „Бразай – коска“, разпространен в беленско и по устието на р. Янтра, се формира след Освободителната война от 1877/1878 г. Миграционните процеси по време на войната, зимуването на руските и румънските войски на наша територия ни дават основание да допуснем, че част от обредните лица и действия/…/ са дошли заедно с тях“. Тъй като се изпълнява на Коледа, участници в бразаята са мъже.

Изследователите на бешикли /Сборник. „Български алиани“, София, университетско издателство, 1991г., стр. 73/ твърдят, че играта символизира участието на жените в бойни действия. За да не бъдат познати, най-младите от тях боядисвали лицата си в черно. Според легендата тази игра се е играе по случай освобождението на племената от монголски плен. Цели 600 години хората са били принудени да живеят в една недостъпна планинска котловина. По време на последния погром 9 души от племето били спасени по интересен начин. Спасителят Али с една ръка обърнал пред врага планина и езерото Хазер.

Буенек от Русенско, Изгубената България

Описанието на бешикли, ми напомня и на моминските ритуали на българите християни около Връбница и по-специално на познатия в Североизточна България. буенек. Приликата между двете игри откривам в това, че се случват през пролетта – буенекът се изпълнява на Лазаровден, а бешикли на 7 май, в деня след Хъдрелез. При българските алиани е съхранена традицията за обредно гадаене с нишани на този ден. В някои краища на България напяването на пръстен също се прави на Гергьовден. Организация на моминската чета, наличие на мъжки атрибути и облекло на основните ритуални лица са също сродни белези.

Ходенето на Лазар" е моминското съответствие на ергенското коледуване. Лазарската чета има водачка - кума и строг ред, както и разпределение на обредните роли – едни девойки само пеят, другите играят. В Североизточна България е познато лазаруване на три възрастови групи – малки момиченца, момичета между 10 – 13 години и моми. Когато тръгнат на Лазаровден, обикалят селото в този ред – първо най-малките, накрая най-големите. Кумата носи обреден костюм, който наподобява невестинския. И лазарките, и  коледарите обхождат домовете и пеят на членовете на семействата благопожелателна песен. Някъде лазарките минават през нивите, за да благовестят/благопожелаят плодородието.

Лазаруването свършва на Връбница с кумиченето на реката, пускане по водата на венчета от върба или обреден хляб. Онази, чийто залък или венец върви най-напред по водата, ще стане кума на следващия Лазар, тъй като нейната предшественичка вече ще се е задомила. Някъде хорото на лазарките се извежда от реката от момъка, за който ще се ожени досегашната кума.

Буенец и булка от село Юпер

Буенекът е познат предимно в Източна България - Русенско, Разградско, Силистренско, но и отчасти в Бургаско. Името идва от буйното несключено ритуално хоро. Участничките моми.също избират помежду си водачка ­буенек. Избраната мома се облича в празнична носия, в която ризата е мъжка, с богато украсен калпак върху разпуснати коси. През гърдите на буенека са кръстосани два колана с големи пафти, а върху тях ­ нанизи от монети. На кръста и са окичени разноцветни кърпи.
С буенеца върви булката ­ 8-10-годишно момиче, облечено с булчински дрехи и забулено с червена кърпа. Моминската група посещава всяка къща в селото. Момите-песнопойки, разделени в две редици, застават една срещу друга и пеят, а между тях играят двете обредни лица като се разминават, а буенекът върти сабя (пръчка) над главата на булката. След това тя хвърля кърпата, с която играе, на рамото на стопанката, която връзва в нея пари, дава в дар яйца и брашно. Стопанката изнася от къщи сито и го търкулва. Според това как ще падне ситото,гадаят за плодородието през годината.

Прилика има и в облеклото на ритуалните лица, в което личат мъжки елементи – мъжка риза, калпак и сабя при буенека, при бешикли – лула и мустаци, мъжки дрехи за съпровождащите девойки.

Потърсих във интернет снимки на бешикли и попаднах на любопитна информация: „Обичай от кубратското село Бисерци е кандидатурата на област Разград за "Живи човешки съкровища"/ http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/841283 - 24 април 2016 г./ „Обичаят "Хъдрелез - алиански карнавални игри от село Бисерци" е кандидатурата на област Разград за "Живи човешки съкровища". Обредът се изпълнява от колектив за изворен фолклор при читалище "Стефан Караджа-1928" в кубратското село Бисерци/…/ Обичаят Хъдрелез представя едноименния алианския празник - театрализирано посрещане на лятото и изпращане на зимата. Той се отбелязва всяка година на 6 май, Гергьовден. В карнавалните игри участват само жени.“

Бешикли от снимката ми напомни друга снимка, която бях направила през 2010 г. на „Златната гъдулка“, когато заснех „буенек“ в изпълнение на русенски хърцои. Вижте кръстосаните пафти на гърдите и сами ще установите приликите.

Снимки от бешикли открих и на http://ruslan-yordanov.blogspot.bg/2014/05/blog-post_4212.html - 24 април 2016 г. „Вятърът спира на Хидрелез” /Женски обичай в разградското село Севар на алианския празник, посветен на безсмъртните светци Хъзър и Илия/ Използвам ги, за да илюстрирам приликите между пролетните женски маскарадни игри при българки християнки и мюсюлманки алиани.

Лазарка - русенски хърцои

Изследователите отдавна са забелязали, че между обредните практики на  етнически общности, обитаващи една територия, има прилики. У българите е утвърдено разбирането, че пролетта и лятото се обединяват в един сезон. За мен най-интересното е, че според традициите на българите християни и българските алиани за начало на лятото се счита Гергьовден. Игри на ритуални групи, не само възвестяват обновяващата сила на пролетта, но и са магически заклинания за здраве, любов и берекет.
Публикации:
в. "Форум", 2016 г.
Империята на гетите - с проф. Диана Гергова
Още за гетите, бесите, Орфей и тракийската цивилизация