Трудът - празник


Гроздобер
Есента освен време за сеитба е време за прибиране на останалата реколта. Около Кръстовден се прибирал слънчогледа, царевицата и гроздето. През 80-те години на ХХ век Регионален канал на БНТ заснема в Обретеник обичаите – беленки, чуканки, гроздобер, като ги обединява във великолепен филм „Есенни трудови празници“. Заглавието е толкова добро, че и до днес го използваме. С подобно заглавие направихме малък рекламен филм за есенните стопански дейности през 2015 г.
След изораването и засяването на нивите, предназначени за есенници, идвало времето на прибирането на слънчогледа и царевицата. Весели и щастливи били тези изпълнени с усилен труд дни, защото цялото се село се стичало на полето, а вечер в дворовете се правели чуканки и беленки. Едната вечер в единия дом, другата – в другия, трудът не се усещал като бреме, защото бил споделен, озвучен с много песни, шеги, закачки и сладки приказки до късни нощи и дори до първи петли.
Белянка, Обретеник, 2015 г.
При беритбата на слънчоглед  питите се отрязвали със сърп или нож. Берачите отивали и се връщали от полето пеш или с каруци, с ритли или със сандъци. Каруците не се разпрягали, защото нарязаните пити се изсипвали направо в каруцата. Мъжете прибирали дългите слънчогледови стебла, които използвали за горене, за ограждане на кошари или дворове.
Набраните слънчогледови пити се изсипвали на камари в двора на стопанина. Това бил знак за стопанката да събере комишийки и роднини на чуканки. Това е вид тлака, на която основната задача е да се подпомогне семейството като се очука семето от докараните от нивата пити. Работата не била тежка, била по възможностите на мъже и жени, на млади и стари. Семето се очуквало с липово дърво, дълго около 40 – 50 см върху чуканче или върху очукани вече пити. Подобно на всички тлаки и седенки, стопанката нагостявали работниците си с грозде или дини, с печена или варена тиква, с пуканки, че даже и с баница или питка. Ако окъснеели на чуканките момите оставали да нощуват в дома на стопаните. Те носели отговорност за тяхното здраве и чест. Тъй като чуканките са в края на годишния стопански цикъл, иде есента и зима, а тя е време за сватби и веселби, се случвало младите да прибързат и момата да пристане на любимия си и в дните на есенните тлаки.
Царевица за свисла
Сходни с чуканките са беленките. Подобно на слънчогледа и царевицата се е обирала на ръка, откъснатите кочани били необелени от шумата, затова стопаните събирали в домовете си роднини и съседи на беленки. При хърцоите царевичната шума освен храна за животните е материал за изработване на рогозки и други ръчни плетива за дома и бита. С царевична беловина/жаловина следващата година се връзвали лозята. Поканените на беленки имали и задача на направят подбор на кочаните, от които ще се събере семето за следващия посев. Тези кочани се изплитали на сплит /плитка/ или на свисла, за да може да се съхраняват на сухо и недостъпно за гризачите място. Сплитането на свисло ставало като шумата на кочана се разделяла на две части, увивала се и се привързвала, за да се получи дръжка като на кошничка. Изплетените на венци или на свисла кочани се нанизвали на липов прът и се окачвали на хамбара, а царевичната шума се съхранявала в плевнята.
Може би най-зрелищен и емоционален от есенните трудови дейности е гроздоберът, в който, като на жътва, участвало цялото село – стари и млади, мъже и жени. В хърцойските села гроздето за вино се бере и мачка още на лозето в постав, наречен от хърцоите „кораб“. Разбира се, всеки берач има кошница, а мъжете футия, в която се слагат отрязаните чепки. С тях набраното се пренася до постава. Когато той се напълни, стопанинът се събува, измива си краката и започва да тъпче гроздето. Стъпканото грозде се закарва в селото. Поставът има щуране, място, от което се източва ширата. Тя се пълни в чебури, като се прецежда през плетена кошница, за да паднат семките и люспите. След това прецедената шира се излива в бурета. Чебурите се записват, за да се знае колко литра са налети. Джибрите се поставят в каца, където ферментират за ракия. Днес в хърцойските села се вари ракия от много плодове, но все още джибровката се счита за най-добрата ракия. Джибрите са се разбърквали с кросно докато трае процеса на ферментацията, след това се затискали с дъски и камъни, за да не съхнат или за да не мухлясат.
Бране на грозде за отбор
По време на гроздобера се прави отбор на по-хубавите чепки. Те се отрязват с пръчките и се правят на свисла, за да могат да се съхранят по-дълго през зимата. До селото се пренасят с кобилици на рамо. Редят се по таваните на къщите.
В Обретеник, и въобще в хърцойските села, от гроздовата шира се приготвя мъстеница. Ширата се загрява на огъня в бакърен съд, с част от нея се размива брашно. То се сипва в заврялата шира като се бърка непрекъснато. Като се свари до нужната гъстота, в него се поставят орехови ядки, охладеният десерт е бил любимо лакомство на поколения деца и възрастни. От мъстеницата били приготвяни сладки суджуци. Това са нанизани на конец орехови ядки, които няколкократно били потапяне в готовата мъстеница. Приготвените суджуци се сушели и се съхранявали известно време.
Любопитна информация за организацията около гроздобера отново дава Кънчо Бакалов в книгата си „Обретеник. Етнографски очерк“, 1992 г. За селото гроздоберът бил стара традиция, има писмени паметници, стари турски документи, които доказват, че жителите на селото са плащали данък за литрите вино още в периода 1544 – 1561 г. Най-старите лозови масиви се намирали по пътя за Две могили, местност, известна като „Вехтите лозя“. Около 1900 –та година лозята стават жертва на филоксера, известно време лозарството в селото спира. Към 1911 г.  започва засаждането на новите лозя. Лозята били отглеждани за лични нужди и по тази причина стопаните сами се заемали с опазването им. Отначало „за грозде“ се ходело само в дните, определени от местната власт, гроздоберът се огласявал от местния глашатай, а по-късно от барабанчика на общината.

Гроздоберът започвал с радост и приключвал с пълни бъчви, каци и тавани с отбор, с много песни и хора. 
"На село е най-добре"

Коментари

Популярни публикации от този блог

Добре дошли в Странджа!

Билките и техните магии за любов и раздяла

Бразая в селата Батин, Горно Абланово и Екзарх Йосиф