Предсватбени традиции в Обретеник

Информацията за настоящия текст е взета от запазен в читалището сценарий, наречен „Засевки“. Този сценарий дава допълнителна информация, която не може да бъде открита в книгата на Кънчо Бакалов „Обретеник. Етнографски очерк“, 1992 г.

Засевки се правят в дома на девойка, на която предстои омъжване. Трябва да се има предвид това, че в Обретеник много дълго браковете са сключвани в границите на етноклутурните общности, т.е. балканджийка се жени за балканджия и хърцойка за хърцой. Първият смесен брак (според Кънчо Бакалов) е от 1918 г.

След получаването на мената младите са вече годеник и годеница.

"Засевки" - Обретеник, Празник на плодородието, 1 септември 2015 г.

Със засевки според Кънчо Бакалов започва сватбата у балканджиите. Правят се обикновено в четвъртък преди сватбения ден. „През три ситà се сее брашното за обредните хлябове, в атмосферата на шеги и хорà“ (Кънчо Бакалов. Обретеник. Етнографски очерк“,1993, с. 189).

Вечерта преди засевките майката или бабата на девойката пришиват в дрехите ѝ прилеп, за да се прилепят към нея бъдещият съпруг и домашните му.

Както във всички други краища на етническото землище на българите, централно място в този предсватбен обичай заема замесването на хляба. Той се замесва с мълчана вода, с мълчана вода се къпе и девойката. Изкъпва я някоя от близките ѝ родственици – майка, сестра, баба. Обличат я в нови празнични дрехи и заплитат косата ѝ на една плитка. Докато заплитат косата, девойката седи върху бащиния си ямурлук, позната традиция в нашия регион. Едва след като девойката е окъпана и облечена, родственицата проговаря: „Сичкуту зло дет е, пуд камък дъ утиди“.

На засевки за пръв път чеизът на бъдещата булка се показва първо пред най-близките ѝ – приятелки и сродници. На засевки се пълнят възглавниците за новия дом, обикновено със слама. Възглавниците, пълни със слама се ползват за сядане около софрата, не само в Обретеник, а и във всички населени места в община Борово.

Брашното се пресява от девойки, с живи родители, през три сита. Пее се песента:

Засяваме, запяваме

за Иванъ, за Дръганъ,

какту сеем бялу бръшно,

тъй дъ е ситъ гудинътъ,

дъ нъпълним амбарите,

амбарите, кушарите,

кушарите, кисиите,

чи дъ е ситъ гудинътъ,

дъ присеем бялу брашно,

бялу бръшно пшеничену,

тъ дъ найдим момини гривни,

момини гривни, момков пръстен.

В друго от селата на община Борово – село Екзарх Йосиф – се пази стара рецепта за квас. Тя се приготвя от отвара от цветовете на хмел и смлян малай. Сместа се омесва, разделя се на малки топки и се изсушава. Всяка топка квас трябва да стигне за омесването на една пита хляб. За сватбата в един дом, за която се приготвят голям брой сватбени хлябове, се замесва нов квас. Тази рецепта знам от Атанаска Тонева от село Екзарх Йосиф. Леля Наска приготви обреден хляб и ни подари рецептата за кваса на първата изложба на обредни хлябове, която организирахме на Осмото издание на Фолклорен фестивал „От Дунав до Балкана“ – Борово, 2015 г. (Снимка 22. Цветелина Георгиева с Атанаска Тонева от село Екзарх Йосиф – Осмо издание на фолклорен фестивал „От Дунав до Балкана“ – Борово 2015 г.)

С Атанаска Тонева от село Екзрах Йосиф, която ми предостави рецепта за квас

За меденика, основния обреден хляб в обретенските засевки, се ползва новоприготвения квас. Хлябът се омесва от брашно и квас с хладка вода. По време на ритуалното месене девойките пеят песента: „Замесваме, запяваме“.

На засевки се омесват и кумовите хлябове. Кумовият хляб се украсява с птиченце, детелинка и здравец. Кумовият хляб, замесен в дома на девойката, се украсява с птиче, чиято човка сочи навън – т.е. девойката ще излети от родния дом. Кумовият хляб, замесен в дома на младоженеца, се украсява с птиче, на което човката сочи навътре, към средата на хляба. Украсата на обредния хляб благопожелава сговор и разбирателство в новия дом.

Докато се пекат хлябовете, в пещта се извършва следният ритуал: бъдещата булка отново сяда върху постлания на земята ямурлук. Около нея се нареждат дружките ѝ и започват да разплитат и сплитат косата отново. Бъдещата булка се заплита на две плитки. Дружките ѝ хвърлят по нещо в краката ѝ и благославят:

– пуканки – „Да си бялъ кът тез пукънки!“;

– ябълка – „Да си червенъ кът тъз ябълкъ!“;

– закичване със здравец – „Да си здрава кът тоз здравец!“„

– връзване на червен конец – „Дъ ни тъ фаштът уруките!“;

– орехи – „Дъ си послушнъ при свекъру и свекърву!“;

– клонки от плодно дърво – „Дъ си плоднъ кът клонкътъ нъ туй дърво!“.

След приключването на ритуала кумовият хляб се вади от пещта и се украсява допълнително с изображения на люлка и бебе, градинка. Най-често затова се използват пуканки, т.е. царевица – символиката на варивата, които набъбват. Така и булката да набъбва, да наедрява, да е плодовита, да има много деца. (Снимка 23. „Засевки“ – възстановка на обичая от самодейци при НЧ „Христо Ботев“ – Празник на плодородието – село Обретеник, 2015 г.)

Допълнително украсяване на обреден хляб на засевки
със символи на плодородието

Украсява се и кумовото дърво, за направата му се използва клонка от ябълка, отново заради нейната плодовитост. Клонката се отсича с един замах, за да не повтори булката. Кумовото дърво се кичи с пуканки, панделки и люти чушки. Лютите чушки пък са символ на мъжката сила на бъдещия съпруг.

Меденикът носи името си от обредното намазване с мед след изпичането му. Върху него се забожда червена ябълка. Има обичай, когато се извади меденикът, да се държи от момата, която го е омесила. Около нея другите девойки играят хоро, а някой от ергените се опитва да го открадне. Затова меденикът в Обретеник се нарича и краденик. Възможно е заедно с меденика ергенът да открадне и момата, това се счита за добър знак и се посреща с весели провиквания и надежда за нова сватба и ново веселие.

Замесване на меденик

Меденикът се разчупва от девойката, която го е замесила, парче от него се раздава на всеки един от присъстващите. Девойката нарича: „Три пъти урауме, три пъти сяуме, три пъти вършауме, три пъти мляуме, три пъти присяуме, три пъти месиуме, чи дъ и ситъ гудинътъ, дъ и ситъ и плудувитъ“.

В края на ритуала се пее песента:

Отдолу идът сламени кулца,

тъй наридени, тъй накичени,

тъй наридени, тъй накичени,

ъ кой ми беше у кулатъ?

Момъ Радъ у кулатъ,

ерген Деню пред кулатъ,

ерген Деню волове води,

волове води, със свирка свири,

волове води, със свирка свири,

със свирка свири и говори:

момъ Радъ у колатъ,

ерген Деню пред колатъ.

Сред село гайда свири,

гайда свири, тъпан бие,

тъпан бие, оро вие,

мамъ Кати тихом думъ,

стани, Кати, ляп умеси,

ляп умеси и упечи,

дили, ди, ди-ди…

Стигъ мър мале туй месене,

туй месене, туй печене,

дили, ди, ди-ди.

Стани, Кате, кравъ издои,

кравъ издои, сирни напраи,

дили, ди, ди-ди.

Стани, Кате, ризи опери,

ризи опери и ги постри,

дили, ди, ди-ди.

Стигъ, мър мале, туй пусту пране,

с туй пусту пране пристиръне,

дили, ди, ди-ди.

Сред селоту гайда свири,

гайда свири, тъпан бие,

тъпан бие, уро вие.

Статията е от книгата ми "Истории от вчера"
"На село е най-добре"