Още за нестинарството

Всеки турист би могъл да научи повече за нестинарството, ако при летуването си в

Приморска Странджа отдели време да отиде до Малко Търново и посети местния

исторически музей. Той е в списъкът на 100-те национални туристически обекта. В него могат да се видят експонати от гробници, светилища, долмени и обичаи, които са съхранили структурата или елементи от тракийската обредна система. Понеже посетителите на музейните къщи в града не са много, уредниците са склонни да побеседват с по-любознателните от тях. Експозиция, която представя нестинарството се нарича „Нематериално културно наследство на Странджа”. В Малко Търново научих, че ако искам да науча повече за нестинарите, трябва да чета написаното от семейство Фол.

Етнографска сбирка - село Българи

Заслугата на Валерия Фол за официалното вписването на нестинарството в Представителния списък на ЮНЕСКО с нематериални културни ценности на човечеството е най-голяма. Това става на 30 септември 2009 г. и означава признание за това, че то в най-пълен вид е съхранило древна мистериална обредност и обреден календар. Истинското нестинарство може да се види само в Странджа и при гръцки говорещите изселници в Северна Гърция, но дори те казват, че Голямата аязма – най-свещеното място на нестинарите, е тяхната родина. Всеки, който иска да усети мистичната вяра и обредност, трябва да отиде на Голямата аязма (наричана още Влахов дол и Припор) близо до с. Граматиково в неделята преди големия нестинарски празник Св. св. Константин и Елена.

"Нестинарки" - картина на Златю Бояджиев

Връщайки се у дома, се захванах да чета всичко за нестинарството казано или написано от проф. Валерия Фол. Всъщност в най-синтезиран вид информация за древните нестинарски вярвания, традиции и ритуали открих в нейно интервю (http://www.focus-news.net). Позволявам си да преразкажа една част от него, защото това е текст, който ме вдъхнови. Научих и най-важното, че по време на обредите, не бива да има зрители, т. е. невярващи, непринадлежащи към вярата.

Уникална икона на св. Илия и св. Марина

Но, ако все пак са там, не бива да си позволяват волности, по-скоро трябва да се слеят с отдаващите почит на светците - закрилници свети Константин и света Елена. Валерия Фол разказва, че те са много почитани и в Западна България. Но там ритуалността и вярата е малко по-различна. Свети Константин не само е издал едикта за равнопоставеност на християнството с останалите религии, той бил един от почитателите на Бога Слънце, самият той се схващал като Бог Слънце. Това е една много древна традиция за владетелите.

В миналото денят на св. св. Константин и Елена бил най-важният религиозен празник на нестинарите, обаче трябва да се знае, че нестинарството е религиозна система, която се свързва със специфична обредност през цялата година. Най-големият празник на св. св. Константин и Елена днес е двудневен, но до средата на ХІХ век е бил тридневен. Според православната църква този ден е 21 май, но жителите на село Българи почитат светците и играят в огън по стария календар, на 3-5 юни.

Параклис в Странджа

Неделята преди това нестинарските села ходели на Голямото Аязмо. Това е свещено място, където се намират петте свещени извора с одърчетата, както те наричат едни дървени конструкции, на които поставят иконите, хлябовете и палят свещи. Обредният календар на нестинарската общност е прикрепен към църковния, но според Валерия Фол, това са дните на някои легендарни и най-ранни светци от периода края на 2-4. век. Нестинарите почитат свети Никола, свети Модест,  Обрезание Господне и Васильовден, Ивановден, зимният Атанасовден е почитан в три дни – 18, 19, 20 януари. Кукеровден на Сирни заговезни също е бил ден на нестинарите в Странджа планина. Великден са почитали на 1 май, независимо кога се пада. Събирали се в дома на първия нестинар или нестинарка и така започвали отбелязването на Костадинския месец. Тогава се отваряли свещените извори, а всички почитани светци имат свещени извори. Гергьовден е един много тачен за нестинарите ден. Както стана ясно, в неделята преди деня на свети Константин и Елена ходели на свещената територия, наричана Голямата Аязма.

Одрчетата на Голямата Аязма

В летния празничен цикъл освен свети Костадин и света Елена, почитали Спасовден, Света Троица, Свети Дух. Еньовден или раждането на Йоан Кръстител на 24 юни е един от най-важните дни за тях. На огън играели в деня на света Марина, този ритуал бил прекъснат към края на 19., началото на 20. век. До към средата на 20. век играели и на деня на свети Илия, който в нестинарските вярвания е брат на света Марина. Изключително почитан светец е лечителят свети Пантелеймон. Даже и до ден днешен танцуват с икона на свети Пантелеймон в огъня, Преображение Господне, Голяма Богородица и свети Димитър също са важни дати в обредния им календар.

Още параклисчета

Нестинарите може да се каже, че са делили годината на два сезона – зимен и летен. Специално отношение имат към иконите. За тях те са живи, затова имат и имена - Голямата икона, Малката икона. За да се радва общността на тяхното покровителство, е задължително да им се отдават почести, да получават всякакви грижи – почистване, къпане, преобличане с празничните ризи. Другото, което правят, е да им оставят дарове. Иконите водят шествията, първи получават от обредната храна от общата трапеза. Разбира се, с тях играят в огъня. Вярвали са в миналото, че иконите могат да избягат, ако не са добре почитани или са недоволни от това, което извършват вярващите и затова също са наричани още „живи икони“. Това означава, че светците могат да отдръпват покровителството си, закрилата над общността. Иконите могат да се носят само от нестинари, задължително малки момчета до 13 години. Това е изрично изискване, което вече не се спазва. В древността общоселската жертва е била бик, жертвеното животно на Бога Слънце, който е и огън, защото самият нестинарски огън е изражение на слънцето на земята, т.е. това е появата на Бога Слънце в Деня на светите Константин и Елена. Вярата изисква всички обредни действия да бъдат изпълнени правилно, защото само така може да съществува хармонията между природата, космоса и хората.

Жертвеното място се пазело ритуално чисто през цялата година, Валерия Фол разказва, че има описана история в село Българи за оскверняване на конака. По комунистическо на празното място построяват „Хоремаг“. Виновник за оскверняването бил местният кмет, но се случило така, че синът му загива убит в пиянска свада на стълбите на „Хоремага”.

Аязмо

В миналото нестинарският огън се е палил от жив огън. Кладата е правена от дървета, които са ограждали свещената територия на конаците, които са извън селото при свещените извори. Там е имало свещена горичка, оградена с дървена ограда. Жаравата се разстила като звезда,  разстилането  е равнозначно на слизането на Бога при хората. 

Затова и досег с огъня имат само прихванатите, т.е. тези които светецът и майка му са призовали. Свещени предмети в нестинарския ритуал са тъпанът и гайдата, те също се пазят в конака. На тях се свири само на нестинарските празници. Свещена вещ е и въжето, с което се води жертвеното животно - бикът. Музиката има огромно значение за обреда, свирят се четири нестинарски мелодии. Звукът на тъпана е гласът на Бога. 

Играта в огъня е кулминацията на обредността, по време на газенето в жаравата се пророчества и тези пророчества се сбъдват със сигурност. Прихващането е описано от всички изследователи, елемент от него е изстиването и неистово желание за влизане/връзка с огъня. Неприхванат човек не може да играе в огъня, нестинарските мелодии и гласът на тъпана подпомагат прихващането. То пък е знак, че Богът е в тях.

Такива и други интересни истории човек може да научи, ако се разходи из земята на древна Странджа. Всичко там е различно – планината, гората, морето и красивите заливчета, музейчетата и легендите.

2016 г.