Бразая в селата Батин, Горно Абланово и Екзарх Йосиф



Маскарадните игри са слабо познати в населените места от нашата община. Все пак ги е имало, спомен за тях пазят Манол Георгиев и Петър Цанев от село Батин. Безкрайно съм им благодарна за подкрепата, помощта и увлекателните разкази! 
На Коледа – 7 януари в село Батин се е провеждал обредно-магически обичай, свързан с осигуряване на плодородие, здраве и щастие и предпазване от зли сили. Рано сутринта на 7 януари домовете в село Батин били обикаляни от коледари. Коледарите били мъже, организирани на групи, наричани „колове“. Обикаляли всички къщи и български, и турски. В домовете пеели за здраве на мома, момък, дете, добитък. Предводителят на кола изричал коледарска благословия, наречена блаженица.
Къщите били обикаляни и от един кол, наречен бразая. В други части на страната бразая е обредно животно, което предвожда маскарадните игри. В Батин бразаите са мъже, преоблечени обикновено в кожуси, обърнати наопаки, за да се вижда кожената подплата, лицата им били начернени със сажди, за да имат по-страховит вид.
В Батин, в началото на 80-те години, когато обичаят бил възстановен след около 30-годишно прекъсване, по настояване на тогавашния кмет Георги Тодоров Копев, обикаляли три кола коледари и един кол бразая В домовете на турците предводителят на кола извиквал стопанина на турски. Всеки кол тръгвал от крайна къща в определен район на селото, като групите предварително се разбирали всеки кол кой район и кои къщи ще посети. В последната къща домакините имали задача да нагостят коледарите. (Снимка 15. Бразая – Батин, през 80-те години – снимката ми е подарена от Петър Цанев.)
Бразая в село Батин - 80-те години на ХХ век
Бразаята обикаляла независимо от коледарите; дали ще влезе преди, или след тях в домовете на батинчани било въпрос на чиста случайност или на организация и уговорки. Обикаля, за да прогони злите духове, това става със страховития вид на бразаите и със звъна на такардаците, вързани върху дрехите.
Водач на кола е Аджи бабата, той има важната роля да уговаря влизането в дома на стопанина. След него върви булката, пазена от гоначите. (Почти във всички маскарадни игри, в които има персонаж „булка”, се вярва, че открадването й, в случая – открадване булото на булката, осигурява плодородие и берекет.) Тяхна основна задача е да пазят булото на булката. Гоначите бият с топузите този от зрителите и присъстващите, който го вземе. В дружината на бразаите има котарак, чиято основна роля е да открадне нещо от дома на стопанина, обикновено за ядене; касиер, който събира дарените пари, и доктор. Ако се допусне кражба на булото на булката, колът се разваля и дружината никога повече не се събира.
Ако се срещнат две групи – коледари и бразаи – се възприемат като две враждуващи армии. По-силните и по-войнствените бразаи обграждат коледарската група и ги карат да изпълняват техни желания – да им изпеят песен или предводителят да каже блаженицата.
Бразаята влиза в дома на стопанина - пресъздаване на обичая на сцената на ФФ "От Дунав до Балкана" - 2015 г.
Когато бразаите влязат в дома на стопанина, играят в кръг като страховито дрънкат с такардаците, за да изплашат злите духове. Ако в дома витаят зли сили, булката припада, а докторът я лекува, като я преслушва и размърдва крака ѝ, сякаш я помпи. Стане ли булката, магията се счита развалена и дружината получава от стопанина награда под формата на храна и пари. Бразаите потупват с боздуганите си стопаните за здраве. Така обредът се счита за изпълнен, лошотиите прогонени, спокойствието и бъдещият берекет осигурени.
Среща на коледари и бразая в дома на стопанина - ФФ "От Дунав до Балкана" - 2015 г.
От направеното описание се вижда, че и през 80-те години на ХХ век обичаят е загубил старинните си магически послания, превърнал се е в ритуал за общоселско веселие, като е съхранено само вярването, че той носи добруване и берекет.
Коледари и бразая обикалят и село Горно Абланово. С огромна благодарност оставам към Йордан Генов Ташков и Петър Аспарухов Петков, които ми разказаха за спецификата на аблановската бразая. Според техните разкази бразаята в Горно Абланово играе до началото на 80-те години. Бай Йордан сподели, че помни последната година, когато аблановската бразая играла в гр. Две Могили, защото там живеели много аблановчани.
Горно Абланово било голямо село и първоначално го обикаляли четири групи бразая, след това останали само две, едната играела в източната част на селото, другата – в западната. Обиколките започвали от края на селото, предимно от северната му част, към центъра. След като обиколи всички къщи, бразаята играе пред кметството. Групите тръгват след полунощ в нощта срещу Коледа и до сутринта трябва да обиколят всички къщи в определената им част. Тъй като хората в селото намаляват още, от селото излиза само една група бразая, тогава задачата ѝ да обиколи цялото село е невъзможна, затова едната година обикаля едната махала, на следващата година – другата.
В Горно Абланово коледарите и бразаята не съгласуват обиколките си, но по правило първо минават коледарите, после бразаята, накрая в домовете влизат котаците, чиято задача е да съберат продуктите, с които признателните домакини се отплащат на бразаите. Коледарите и бразаята в Горно Абланово не са врагове, не се бият и са относително самостоятелни; през 70-те – 80-те години на ХХ век вече съгласуват обиколките си, но то е за удобство на домакините. (Снимка 16. Бразая и коледари – Батин – януари 2015 г. – преди заснимане на обичая от телевизия „Дестинация България“.)
Според Йордан Генов бразаята изобразява прибирането на войниците след приключване на някаква война. Няма информация от какъв исторически период е тя дали от турско време, дали от времето на кръстоносните походи, но организацията на групата на бразаята имитира военна част, включително и по дисциплината и правомощията на Аджи баба (Лют баща), ръководителя на армията. Редовите участници в бразаята се наричат мошули (войници), облечени са в кожуси, с обърната навън кожена подплата, максирани са така, че дори помежду си да не се разпознават, на кръста имат вързано тракало. За да покажат единството си, тракат с тракалата в такт. Имат разузнавач, наричан кея, който пръв влиза в къщата, за да попита домакина може ли да подслони малката си армия. Други персонажи са зетят, булката и докторът. Булката е преоблечен в женски дрехи мъж, забулен с було, носи хурка с къделя вълна, като имитира непрекъснато предене. Според бай Йордан бразаите са аскер, който се прибира след битка и търси подслон и храна.
Аджи бабата като предводител, е въоръжен с дървена сабя, мошулите – с топузи, пръчки, обвити с папур, с тях потупват хората по гърбовете, а папурът омекотява удара. Топузът се връзва за ръката на мошула, защото, ако му бъде откраднат, Аджи бабата има право да го удря със сабята през краката. Когато се придвижват от къща на къща мошулите вървят в колона по двама, предвождани от Аджи бабата, след когото вървят булката и зетят. Основната задача на мошулите е да опазят булото на булката. Ако то бъде откраднато, бразаята се разваля.

Произнасяне на блаженица от водача на коледарската група по поръчение на бразаите - ФФ "От Дунав до Балкана" - 2015 г.
Когато влизат в дома, бразаите се залавят на хоро, под звуците на гъдулка. На хорото се залавят и булката и зетят. Макар и да играят, мошулите внимават за изпълнение на основната си задача – да не бъде откраднато булото на булката. По време на играта зетят пада, като се преструва на умрял, булката се откъсва от хорото и с плач се хвърля върху него, за да го оплаква. Оплакването е хумористично, булката се вайка, че Пройчо – зетят – е умрял, когато вече е стара. Пита го защо не е умрял, докато е била по-млада, за да си намери друг. Кеята вика доктора да преслуша зетя, обичайната диагноза е, че в къщата има зараза, а шеговитото обяснение е, че тя идва от урината на млада булка. Когато докторът констатира смъртта на зетя, се взема решение тялото му да бъде разрязано на парчета и раздадено на съседите, а трупът, с мъжките органи, символично се хвърля на пътя, за да го намери някоя стара мома. Информаторите категорично твърдят, че липсва ритуален елемент, в който зетят по някакъв начин да бъде възкресен. Аджи бабата издава документ на домакина, че през дома му е минала бразая, като листът се слага върху задните части на булката и се подпечатва символично с несъществуващ печат. Информаторите разказват, че игрите на бразаята се възприемат като забавление и веселие, осигуряващо добруване и берекет.
Домакинът дарява булката с парà; ако се опита да ѝ вземе булото, бразаите го потупват по гърба с топузите, това е и ритуал за здраве.
И в Горно Абланово е съществувала традицията, когато се срещнат две бразаи, да се бият, но през ХХ век боят е символичен. Бай Йордан разказва, че до времето на създаването на ТКЗС (средата на 50-те години на ХХ век) в Горно Абланово били запазени гробища на бразаи. Те били убити в битка между аблановската и тръстенишката бразая, това той знае от разказите на своя дядо.
След обиколката по домовете бразаята стига пред кметството, вече в светлата част на деня, играе пред кмета, който също дарява пари. Пред кметството се събират много хора. За да доближат булката, трябва да ѝ дадат подарък. Ако обаче има такива зевзеци, които се опитват да откраднат булото, се стига до сериозен бой.
В началото на ХХ век с парите, събрани от бразаята, била изградена една от чешмите в селото, надписът и до днес напомня за това. (Снимка 17. Надпис на чешма в село Горно Абланово, документиращ построяването ѝ с пари, събрани от бразаите.)

За обичаите по Коледа, чествани на 7 януари, разказва Илия Калинов в книгата си „Село Екзарх Йосиф“. Срещу Коледа (7 януари) се слага за вечеря постно ядене. Запалва се крушов клон, който преди това е бил запален на Игнажден, и с въглените се прекадява софрата. До сутринта тя не се вдига. През нощта, към 3 – 4 часà, започват да ходят по къщите коледари и да пеят коледарски песни. В къщата, която посетят, по своя преценка подбират и изпълняват две подходящи песни – за мома и ерген, за овчар и други. Паузата между тях се запълва с така нареченото „блажене“. Изпълнява се от един човек, като се изговаря доста бързо като скоропоговорка. На отделни места певците се провикват хорово.
След коледарите идва и бразаята. Бразаята е група мъже с маски, облечени в кожуси, обърнати с вълната навън. На кръста си носят накачени звънци (хлопки). В ръцете си държат тояги, обвити с папур и парцали, предпазващи от нанасяне на тежки удари. Начело на бразаята стои началник, на когото викат Аджи баба. Негов помощник е Курт баба. В групата има няколко мъже, начернени като арапи, които са охрана на булката. Булката е мъж, облечен в женски дрехи. По време на играта пада на земята и Аджи баба започва да я дере, като преди това запитва стопанина по какъв начин желае да стане това. Дрането се извършва условно, с голяма дървена сабя. Под звуците на свирката булката отново става и започва играта. Стопанинът ги дарява с пари, свинско месо, мас и други.
Персонажите 
За последен път бразаята играе в село Екзарх Йосиф през 1976 г.
Илия Калинов разказва за един случай от времето на робството, когато става уговорка между колежданите и бразаите от село Екзарх Йосиф и тези от Горно Абланово да се срещнат в местността „Джамала“ и да покажат кой какво умее. Между групите става тежко сбиване, като побеждава групата от село Екзарх Йосиф.
Персонажите

На този адрес в Интернет:
може да бъде открита информация за традициите по Коледа в село Тръстеник, макар че то не е от Община Борово, но се намира в непосредствена близост до селата Екзарх Йосиф и Горно Абланово. Според авторите на проучването – Георги Цанев и Станимира Цанева – е запазена информация за следната традиция на Коледа. След полунощ тръгват големите коледари, очаквани с благоговение от стопаните заради добрата вест, която носят в къщата. Разделени са на няколко групи – колове – от по десетина човека, облечени в празнични дрехи – с високи рунтави калпаци, обкичени с венци от чимшир, пуканки, червени чушки, и с дрянови тояжки в ръка. Всяка група си има свой „цар“, който носи „коледното дръвце“, окичен с кравай и зеленина боров клон. От полунощ до сутринта на другия ден коледарите обикалят поред всички къщи и пеят коледарски песни. Обида за стопаните е, ако коледарите не ги почетат и не се отбият у тях. Домакините даряват гостите с обреден кравай, вино, сланина, повесма кълчища. Накрая коледарите се събират и се угощават богато, а останалата част от храната раздават на бедните.
Бразая от Силистренско
Още един обичай изпълняват през първия ден на Коледа в Тръстеник – т.нар. бразая. В него участват само женени мъже, преоблечени и маскирани като хора от различни социални слоеве и народности. Маските си участниците изработват сами от жилава хартия или плат. Костюмът на бразая или т.нар. мечка, както още се нарича участникът, се изработва от дърво във формата на четириъгълник, покрит с чувал и окичен с разноцветни кърпи и звънци. На предната част, на нивото на главата на разиграващия, е изработена дълга около 30 см муцуна от две части, която се отваря и затваря с помощта на връв. При това движение муцуната на бразая издава своеобразен звук, подобен на пляскане. Участникът нахлузва, т.е. облича, костюма през главата си и под звуците на гъдулка, играе ръченица, удря с пръчка по земята и разлюлява окачените по себе си звънци, имитирайки тромавостта на мечка. Останалите участници, преоблечени като булка и зет, свекърва и свекър, циганка и циганин, полицай и свещеник, подскачат в такт с мелодията, която свири съпровождащият ги гъдулар, и стряскат на шега хората и децата, които ги гледат. Смисълът е да се осмеят и порицаят човешките недостатъци – лакомията, двуличието, мързелът, скъперничеството и т.н. Георги Цанев си спомня, че за първи път този обичай е изпълняван в селото през 1925 г от преселници добруджанци от село Дунавец, Тутраканско.
в. Форум – бр. 28 и 29, 2015.
Фестивален вестник – бр. 1, 2015.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Добре дошли в Странджа!

Билките и техните магии за любов и раздяла