В хасковско село се намира уникален православен храм

Признавам си, че за пръв път чух за панаира миналата година, на една от поредните срещи на фейсбук групата „БЪЛГАРИЯ – РУСИЯ - фейсбук приятели”. Нашата група се среща на всеки три месеца в различни краища на България, събира ни любовта към Русия и руската култура, но и любовта и интереса към „всичко българско и родно”. През месец април 2015 г. срещата на групатабеше в Хасково, а местата за посещение:Узунджовската църква и Александровската гробница.Хасково и Хасковски минерални бани са отлично място за разходки, отдих и туризъм.

Църквата в село Узунджово

 За Алексндровската гробница бях чела и се канех да я посетя, но за Узунджовската църква чух едва тогава от моята съименничка Цветелина Ангелова от Хасково. Като организатор на събитието Цвети беше избрала маршрутаи ми каза, че църквата е единствена порода си средновековна джамия, преустроена в православен храм. В миналото се е случвало по-скоро обратното – стари църкви са превръщани в джамии. Любопитното е и другото, че Узунджовската църква „Света Богородица” пази архитектурния облик на джамия.

Църквата може да се посети на път за тракийската гробницата в село Александрово. За да се стигне до село Александрово  се минава през Узунджово.

Узунджовската църква е добре обгрижена - възстановена, ремонтирана, но най-важното е, че историята й е проучена и издадена в книжка през 2015 г. от Тенчо Русев Тенчев. Негова книжка се продава на любознателните туристи в църквата. Според автора историята на този храм и историята на панаира са „уникални”, единствени в страната.

Запазени надписи на арабски

Храмът е построен през 1593 г като джамия на място на разрушена българска църква. Според легендата, майсторът на джамията е от християнски произход. През 1905 – 1906 г. храмът е преустроен в църква, с камъните от минарето е пристроен олтарът. През 2007 г. е извършен основен ремонт и реставрация на храма, като Община Хасково е осигурила по-голямата част от средствата, а за другата е изготвила проект към програма „Красива България” на МТСП.

Местната легенда разказва, че в далечното минало на създаване на българската държава и приемане на християнството, тук била изградена църква „Св. Богородица”. През 14 в. турците нахлули на Балканския полуостров и разрушили село Вирово и храма му. Жителите избягали на север и в близост до девствените гори до река Марица основали две села – Янковец и Харбърци, но тъгували за църквата. На всеки 28 август се събирали на мястото на разрушения храм и празнували  Голяма Богородица. Традицията при всеки църковен събор било да има и пазар. Донасяли земеделски произведения и ги разменяли „натурално” или за пари.

В миналото добре поддържаните военни и търговски пътища са били голяма рядкост и колкото и голямо да е било значението на селищата, разположени край тях, то три пъти по-голямо е било значението на селищата, където такива пътища се пресичали. Узунджово било разположено на такъв кръстопът – международният път от Централна Европа за Цариград и Азия, т . нар. „ВиаДиагоналис” е минавал през Узунджовското поле. Той се пресичал с пътя от Североизточна Европа за Бяло море и Африка. Тук била най-близката пресечена точка между Дунав, Бяло и Черно море. По Цариградския друм тук се разполовявала европейската част на Османската империя – Узунджово било по средата между Ниш и Истанбул, а също и по средата между двата големи града – Пловдив и Одрин.

Съхранени развалини на другите постройки от мюсюлманския комплекс

На Узунджовския панаир Османската империя търгувал с три континента: с цяла Европа, с Близкия Изток и със Северна Африка. Тук идвали търговци от цяла Европа, включително от Англия и от Русия, идвали араби, евреи от Хайфа, търговци от Анадола, Грузия, Азърбайджан, арменски търговци, камилски кервани от Индия, Персия, дори понякога от Китай. Тук християнският свят е срещал загадъчния Изток с неговите различни религии: ислям, юдаизъм, будизъм и т. н. Тук са се срещали Изтокът със Западът, Северът със Юга.

Камбанария

Панаирът се е провеждал всяка година в края на лятото, като по време на разцвета му през 18 век е траел 40 дни и на него се събирали между 50 000 и 150 000 души ежедневно. През 19 в. траел 30 дни, а през последните години преди Освобождението - само 15 дни. Ядрото на панаира било около комплекса на джамията. Отвъд главното шосе е бил т. нар. "Покрит пазар" - сърцето на панаира, представляващ чаршии с дървени бараки. Пазарите са били обособени по държави откъдето са търговците, а също и по вида на продаваната стока. Имало е и чаршии на търговците от отделните градове, например: Фелибейска, Сливенска, Карловска, Габровска, Одринска, Цариградска, Анадолска чаршия, чаршия на търговци от Триест, от Венеция, Генуа, Марсилия, Виена, Брашов, Букурещ, Одеса и т. н. В непосредствена близост е била т. н. "Темна чаршия", която вечер се заключвала с две огромни железни врати. Тук били продавани оръжия, а също и най-скъпи стоки: сребърни и златни накити, скъпоценни камъни, килими, кашмирени шалове, индийски и китайски копринени платове и много други ценни стоки. Разбира се в "Темната чаршия" е била и еврейската. Разменна монета е било златното или сребърно кюлче.
Според д-р Ами Буйе - френски учен, на панаира не се виждала никаква полиция, но владеел голям ред и чистота.

Църквата отблизо

До джамията били построени кервансарай /хотел/ за 2000 човека с над 350 стаи, на два етажа, всеки с обща тераса, а в приземието били оборите за над 1000 коня, кервансараят имал няколко входа и железни врати, водещи към вътрешен двор с 80 огнища, много чешми и шадравани. До кервансарая имало имарет /приют/ за бедни пътници и посетители, където според ислямската традиция те можели да получат храна и подслон до три дни. Имало и два хамама /баня/, от които единият е бил на източната част на кервансарая и е имал мраморни басейни.
На Узунджовския пазар освен търговия, можело да се видят всички забавления на Изтока: огнегълтачи, змиеоукротители, въжеиграчи, карагьозчии /циркаджии/, фокусници, театри под открито небе, зъбовадачи, гадатели, менажерии с екзотични животни - пищен и екзотичен ориенталски колорит. Между хората вървели продавачи и продавали в мехове вода от Марица. Водата от реката била по-вкусна, макар че в комплекса имало чешма с 12 чучура. Все пак водата не достигала за струпания голям брой хора и водопродавците изкарвали добри пари. Разбира се, имало месарници и готварници, винаги можело да си закупиш топло късче от "чеверме".

За панаира пристигал пашата от Пловдив, издигал бесилка, но почти никога не се налагало да я ползва.
На панаира се продавали и роби - негри, но тайно, криели ги в полетата с царевица. Купували се от турци, перси и дори от европейци.
Панаирът бил посещаван и от много хайдути и революционери, тук се продавали оръжия, тук се спазарявали даскали и учебници за новата учебна година, тук било и най-голямото тържище за книги. В Узунджово в продължение на 2 години Раковски е бил митничар, преди да се захване с революционна дейност. През 1860 г. е подписано прошение до султана за отделянето ни от Гръцката патриаршия. Написал я Найден Геров и била подписана от 1500 търговци, българи от всички краища.

Последният пищен и колоритен Узунджовски панаир станал през 1876 г. След Освобождението Пловдиското мострено изложение, открито на 15 август 1892 г. се явява продължение на този панаир. Панаирът е възстановен през 1893 г, но на него се продавали само земеделски стоки и добитък и траел само три дни. ПоследниятУзунджовски панаир станал през 1921 г.
Днес от комплекса е запазена само църквата – джамия и част от една  входна врата. По-късно е построена камбанария и комплексът е придобил напълно християнски облик.  За миналото ориенталско великолепие разказва само екскурзовода и книжката на Тенчо Тенчев.

Строителят построил джамията във формата на квадрат с дължина на страната 13 м. отвътре и 15 м. отвън. Стените са дебелина около 1,40 метра. Всеки камък е бил дооформен и поставен на мястото, където пасвал, с цел градежът да е здрав.

Както казах по-горе комплексът се състоял от четири сгради, запазена била само джамията – църква, но в миналото и четирите били обект на възхищение от съвременниците, защото били забележителни произведения на ориенталското строително изкство. По начина на строеж на храма, както и на купола му, който е без вътрешни колони и подпори, първоначално учените приписват строежа на Коджа Мимар Синан /големият инженер строител Синан/, едноименник на пашата – дарител. За неговата националност спорят всички балкански нации. Нашите учени твърдят, че е българин от село Широка лъка в Родопите, който бил ислямизиран. Той бил вдъхновен от красотата на византийския храм „Света София” в Цариград, който турците превърнали в джамия. За негов шедьовър се счита Султан Селим джамия в Одрин. Вътре в джамията на една колона е изсечено релефно лале, обърнато надолу. Лалето е символ на любовта към Алллах, символ на рая, на турските султани, днес е елемент от туристическата реклама на Турция. Легендата разказва, че в онези времена било забранено строителите да оставят имената си. Установено е, че със сигурност Синан е починал няколко години преди построяване на комплекса в Узунджово. По документи майсторът на храма е неизвестен, но учените твърдят, че щом не е дело на Синан, вероятно е дело на негов непосредствен ученик. Местната легенда нарекла майстора Лалю и според нея, той е с християнски произход.

Вероятно легендата нарекла майстора Лалю, заради емблемата лале на купола и краищата на кръста, които излизат от купола - полукръглите тунелчета. Лалето присъства също и като елемент в украсата на входа освен това и на три отделни места е поставено като знак. Главният вход отвън е украсен с лалета – като рисувани орнаменти и релефи, някой от които обърнати надолу. От двете страни на входа освен прозорците, има и по една нища. На нишата отдясно има две рози, а на тази три цвята, един от които е лале.

Първите жители на село Узунджово били само турци, по-късно се заселили гърци, постепенно българи, чийто брой с годините нараствал. Ако през 1820 гв в селото имало само 20 български семейства, през 1850-та те станали 60 и продължавало да нарастват.

Селимие джамия в Одрин и паметника на Мимар Синан

През 1856 султан Абдул Меджис издал Хатихумаюна. С този ферман той дал ревноправие на вероизповеданията. Оттук вероятно дошла смелостта на българското население в Узунджово да иска разрешение от турските власти за построяването на християнски храм. Искането било уважено и набързо през 1858 г. била построена дървена църква „Свети Йоан Богослов”, рухнала около 1851 г. Тъй като селото вече нямало турско население, елитът на селото предложил джамията да се превърне на църква. Разбира се духовенството и друга част от населението били против. Спорът бил решен от Народното събрание, което постановило джамията да се преустрои.

През 1904 г. Турция дала своето официално съгласие, а след него бил обявен конкурс за преустройството на храма. Той бил спечелен от майстор Вангел от Дебър. Майстор Вангел свалил от покрива на джамията полумесеца и звездата и разцъфналото лале и поставил позлатен кръст. При свалянето му видели, че тичинките на лалето се сплитат във формата на кръст. Така се родила легендата, която и до днес е най-атрактивната част от беседите на екскурзовода, разказваща за тайните послания на старите майстори, които въпреки забраната оставили знаци за своето съществуване.

Пукликация: в. "Форум", 2016 г.
към "Пътуванията ми из България"