Свети Рангел Душевадника повежда Мратниците, Вълчите и Мишите дни


За здраве и берекет народната традиция смесвала православната вяра с древните езически аграрни култове

В българските вярвания свети Рангел олицетворява смъртта. Народният фолклор го представя като красив, млад момък, който изважда душата с нож или сабя от тялото на човек. Макар да е натоварен с тежка задача, народните вярвания представят светията като състрадателен и справедлив. Оправдават го, че е глух, затова не чувал жалбите на осиротелите. Съществува вярването, че ако мъртвецът си отива с усмивка, значи свети Рангел му е дал ябълка, а ако умира в конвулсии, светията му е подал да изпие горчива чаша. Денят на свети Рангел (Архангел Михаил) в православния календар е 8 ноември.
Това е деветият месец от сътворението на света, като месеците се отброяват от март. За датата осми се вярва, че Исус ще дойде и ще съди живи и мъртви.
Свети Рангел изважда душата на човек, затова го наричат Душевадника, Освен това я  отвежда в отвъдното, където го чака свети Петър. Там двамата светии премервали на везните греховете й и я изпращали или в Райската градина, или я обричали на вечни мъки на ада.
Въпреки това свети Рангел е един от най-почитаните светии. Разпространени били вярванията, че като почитат покровителя на мъртвите, ще осигурят здраве и добър живот на живите. А когато дойде ред, човекът да се представи пред светията, той ще е по-благосклонен да предпочете добрия край пред тежкия. Или казано иначе почитането на Свети Рангел било с надеждата, че в края на житейския път човекът ще получи ябълката вместо горчивата чаша.
Интересно е да се знае защо свети Рангел се сдобил с тази си нелицеприятна роля в народната и църковна митология. Според църковните текстове - някои ангели станали лоши и започнали да напускат Господ. Архангел Михаил събрал цялата си небесна войска от ангели и заедно с тях запял песен за възхвала на Света Троица: „Свят, свят, свят е Господ Саваот”, /Саваот –(„господар на войската”).
В народната митология съществува и друго вярване, че свети Рангел е един от шестима братя юнаци, които разделили небето и земята. Царството на мъртвите му се паднало при подялбата. Всъщност ролята му на Душевадник не е изцяло негативна, защото хората считат, че без него те не могат да отпътуват във вечността.
Интересна роля в народната митология играе ябълката. Общоприето е тя да символизира плодородието, здравето и любовта. Но в легендата за свети Рангел тя е символ на душата, на отвъдния свят и връзката между света на живи и мъртви.
И свети Рангел е митичен юнак като свети Димитър, свети Иван, свети Никола. Вярва се, че той съсякъл чумата, т. е. светецът се свързва с представата за юначност и добротворство в името на хората.
Денят на свети Рангел е последен от големите есенни празници. В съботата преди отбелязването е голяма Архангелова задушница. Тя е сред най-големите поменални обреди в календара на българина, натоварена е и с функциите да бъде ден, на който се почитат геройски загиналите за свободата на Отечеството.
Рангелов хляб
Тук може би е моментът да кажа, че в българското православно езичество е запазена практиката да се раздава храна за здраве и за „Бог да прости”. Съществува практиката на Рангеловден да се правят се общи трапези за здраве и берекет. Светецът - покровител на мъртвите се почита с курбан - обикновено мъжко животно - овен или шиле.
Жените приготвят обреден хляб „Рангелово блюдо” или „Рангелов хляб”, или боговица. Този хляб е с бедна пластична украса, близък до хлябовете, които се приготвят за помен или погребение. Съществува практиката на Рангеловден хлябът да се разчупва над главата на най-възрастния мъж вкъщи, а след това той да полива хляба с вино и да измолва от светците благословия с думите: „Свети Архангеле, свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!”. Раздава се варено жито, което се поема с две ръце и се изрича благословията: „Колкото зърна, толкова купи и здраве. Амин!”.
Традиционно на трапезата за Архангеловден присъстват: гювечи с овнешко, шилешко, пилешко, ябълки и други есенни плодове; жито и фасул, храна, която набъбва, за да набъбва берекета; овнешка пастърма, червено вино.
Рангелов хляб
В някои краища на България след Архангеловден започвали „Мратниците” и „Вълчите празници”, в които се спазват много забрани, осигуряващи здравето на семейството и добитъка. Те започват от 11 ноември, когато православната църква почита свети Мина, а в следващите дни - светите Виктор и Викентий. Това са трите най-страшните дни през годината, защото се вярва, че човек може да легне, покосен от тежка болест. Тя е видяна като дух с черни криле и огромни очи, която мори предимно пернатите домашни животни (мрата – кокоша болест). За да се подкупи болестта се коли черно пиле. Прави го възрастна жена, която нарежда: „Не те коля, тебе, пиле, мратниче, а най те коли болестта мрата”. Перушината на пилето се събира, защото помага за лечението на световъртеж, главоболие и треска. Вторият ден е посветен на болестта бодеж. За предпазване от нея жените правят и раздават питки. Третият ден е посветен на вълците. Вълчите празници траят цяла седмица и съвпадат с времето на техните любовни игри. В тези, части на България, където се счита, че свети Мина е покровител на вълците и ги води и покровителства, Вълчите празници започват на 11 ноември (св. Мина) и завършват на 21 ноември (Въведение Богородично). Народното въображение, не различава традиционните вярвания от православните, нарича деня Вълчата Богородица. В южна България, обаче Вълчите празници съвпадат с Мръсните дни, другаде с Трифунци и пр.
В Тракия Мишите празници се почитат в деня, следващ празника на света Катерина (24 ноември). По-разпространена е практиката те да се отбелязват в деня след празника на Свети Нестор (27 октомври). Сред рупското население обаче се отбелязват заедно с Трифунците (1,2 и 3 март).
Рангелово блюдо
На Мишинден рано сутринта най-старата жена от къщата отива в обора и взима най-прясното изпражнение на кравата и с него мазва стените на огнището, кътовете и праговете на вратата; мазва хамбара и зимника. Когато се измаже всичко, което се смята за необходимо, остатъкът се лепи над горния праг на вратата. На някои места в България за тази цел се ползва кал. Докато извършва тези действия, жената трябва да е със затворени очи (зажумяла). Вярва се, че по този начин се замазват очите на мишките и те остават слепи през годината.
Отбелязването на Мратниците, Вълчите и Мишите празници има една основна цел – предпазване на дома, семейството и стопанството от зли и вредителни същества, болести и беди. Затова в тези дни са валидни забраните за вършене на женска работа.

Публикации: в. "Форум", 2016 г.
към "На село е най-добре"



Коментари

Популярни публикации от този блог

Добре дошли в Странджа!

Билките и техните магии за любов и раздяла

Бразая в селата Батин, Горно Абланово и Екзарх Йосиф