Беглик Таш – каменната книга на древните

Едно от най-очарователните, тайнствени и любопитни местенца в Странджа е Беглик Таш. Място на древнотракийска религиозна практика в миналото, днес то е популярна туристическа дестинация. Според мен е светилище, което ще продължи да захранва съвременността, разкривайки тайната истината за себе си.

Път към светилището

Помня, че когато разказвах на приятели за посещението си в това старо светилище, те ме питаха: усети ли силата, мистиката, зареди ли се с енергия. И до днес нямам точен отговор на въпроса. Съвременните туристи са чудно нещо, четат туристически брошурки и справочници, в тях много точно е указано как трябва да се усети силата и енергията. Отиват на посоченото място и се връщат с възторжени  разкази. Отдавна разбрах, че хората обичат да им е мистично. :)

Истината за моето посещение на Беглик Таш е следната. Ходих да го видя в ранния летен следобяд – към 16 часа. Оставихме колата на паркинга, за да не се опуши по черния път, и вървяхме пеш доста, почти два километра. Когато достигнахме огромните причудливи каменни блокове, усетих замайване. Дали това беше от жега, дали от величието на каменните грамади или от въображението ми, което веднага си представи нестинарски игри на огромния плосък камък, не знам. Сигурна съм, че усетих гордост, че съм част от тази древна земя, с безброй неразгадани мистични тайни и благодарност, че в летния ден съм тук, сред камънаците, а не на плажа, под чадъра. Никое чувство не е така силно, както съзнанието, че принадлежиш към древна цивилизация.

Карта на светилището

Още в древността комшиите гърци са се присмивали на нашите не толкова цивилизованите ни (според тях) предци за това, че са безписмени, демек недостатъчно цивилизовани по техните стандарти. Ех, ако познаваха съвременните си наследници, какво ли щяха да си мислят! Като повечето българи и аз мисля, че нашата невероятна земя е богата с толкова много места, които по-добре от книга разказват за начина на живот, за културата, изкуството и религиозните обреди. И Беглик Таш е каменна книга за духовния свят на древните.

Каменната книга на древните, Беглик Таш, 2018 г.

Доколкото разбрах от надписите и екскурзовода светилището е достъпно за туристи от 2003 г. Ако тръгнете по главния път, който води към всички южни курорти под Бургас, трябва да се отбиете на разклона за гр. Приморско. Табелата ще ви отведе в северната част на града, в района на бившата резиденция „Перла”, сред гъста широколистна гора, в близост до руините на древния град Ранули. Следват ли се табелите, безпрепятствено ще стигнете до него.

Редно е тук да се каже, че древното тракийско светилище Беглик Таш е датирано е от учените - 14. в.пр.Хр. -  4. в.сл.Хр. То е мегалитен комплекс с централна каменна площадка, около която са разположени няколко групи от камъни с различни наименования, вероятно заради разнородните им функции. Смята се, че тук се е обслужвал култа към Бога Слънце и този към Богинята майка. Същевременно светилището е било и календар, и часовник, за което говорят специфични „стъпки”, издълбани в скалите и каменна група, разделяща деня на части.

В най-източната част се намира предверието към комплекса, непосредствено до който има „брачно ложе”. Тук вероятно върховният жрец и жрица са пресъздавали единението между двете божества. Около „ложето” са издълбани вани, в които са се изливали благодарствените приношения, целящи осигуряване на следващото плодородие - мляко, зехтин, вино и вода.

Следват два жертвеника и жречески трон. По жертвените камъни не са намерени следи от кръв, затова се предполага, че тук са се принасяли единствено дарове от растителен произход – грозде, смокини и др. До тях се намира слънчев часовник - един главен камък и шест по-малки. Сянката от главния камък пада върху камъните, които разделят деня на шест части.

Най-любопитен за мен беше лабиринта в североизточната част на Беглик Таш, изграден от монолити. Там са се извършвали посветителските практики с младежите от племето. Ориентирайки се в него, те доказвали готовността си за преминаване в света на възрастните. Ако младежът изберял левия изход на лабиринта, то той бил предопределен за мистичната жреческа професия. Избралите десния лабиринт поемали прагматичния начин на живот. Никой на никого не се сърдел, защото предсказанията на лабиринта били закон в онези древни време. Хубаво е да се разказва това на днешните млади и техните родители, които не подбират средства за прескачане изпитанието на матурите.

И така, входът към мистична Странджа е тайнственото древно светилище Беглик Таш. Между другото е добре да се знае, че мегалитите в България се намират в района на Родопите, Странджа и особено на Сакар.

И едно последно разсъждение по повод пътуването между световете – ние съвременните хора сме далече от мистиката на миналото. Вървейки по туристическите маршрути към древността, нямаме друг избор освен да си самовнушаваме, че отивайки там или другаде, ще усетим великата сила на древната Богиня майка. Или може би се лъжа? Защо все пак хората хилядолетия са вярвали, че усещат оплодителната й енергия?

2016 г.

Беглик Таш, 2018, безброй листчета крият съкровените надежди на хората, оставени между камъните. Вятърът беше отворил някои: "Баба и дядо да спрат цигарите!" - беше написал нечий разтревожен внук. :)

Успях да уловя процепа незает от туристи,
които се редяха на опашка, за да си правят селфи на това необикновено място. :)

Нямаше пусто място този път. Беше дошъл някакъв танцов състав, който вървя 2 км пеш, защото автобусът трудно пъплеше по неравния прашен път. Пуснаха си музика, канеха се да играят хоро на поляната пред светилището. Само че беше  в 2/4. Ръководителката им говореше, че ще изпълняват ритуал.  Абе, има доста щури хора, дето искат да им е мистично и да усетят древните енергии, установих тази година в Странджа. Вече все по-трудно се разминаваме по местата, наследени от древните ни предци. :)