От в. "Дунавска правда", 1986 г.

Некрополите в Батин и Тръстеник
/По въпроса за етногенезиса в Русенско през 9 – 10 век/

            Изчерпателното проучване на всеки археологически паметник налага не само да се представи фактически материал, но и да бъдат установени както датата на възникването и просъществуването му, така и да се определи етническата принадлежност на населението, което го е оставило.
           
Ориентацията на голяма част от мъртвите в посока изток – запад, следите от дървените ковчези, поставянето на ръцете в скръстено положение върху гърдите или корема на голям брой покойници от трите паметника са все елементи от християнския погребален обряд.
            Успоредно с изтъкнатите характерни за християнския способ на погребване, черти в проучените некрополи са установени и особености, които са продукт на по-стари езически вярвания и традиции. На тези древни обичаи се дължи изгарянето на трупа от гроб № 63 на некропол Батин 2, нехристиянската ориентация на част от погребаните, поставянето на трупа в изпънато състояние или със свити крака, но настрани, погребването по корем на покойника от гроб № 20 на некропол Батин 1, некръстеното положение на ръцете на някои от мъртвите.
            Тези отличителни белези в обреда на погребване се срещат в езически прабългарски гробове от 8 – 9 век, проучени на територията на съвременна България. Погребването на черепа или по-скоро на глави е било обичайно за тюркските народи. Наличието на такива гробове в ранносредновековните некрополи у нас се свързва с прабългарите. Приема се, че гробовете, в които са намерени само черепи, са принадлежали на войни, паднали в сражения далеч от родните огнища. Погребването по корем се тълкува като стремеж на живите да попречат на мъртвите да излязат от гроба и в образа на зловреден дух да им нанасят щети.
            Езическите белези в обреда на погребване на мъртвите от разглежданите некрополи показват, че не е минало много време от покръстването на България.
            Паралелно с начина на погребване за определяне на времето, през което са функционирали некрополите и етническата принадлежност на мъртвите в тях спомагат и откритите в гробовете предмети. Обичаят да се поставят в гроба животни или части от тях е неразделна част от по-старите езически погребални традиции. При проучването на некрополите от Нови пазар, Девня, Варна и др. също са открити животински кости. Посочените некрополи са датирани в 8 – 9 век. Поставянето на животни – жертвена храна в гробовете се приписва на тюркоезичното население, към което принадлежат и прабългарите.
            Късове от гърнета, открити в някои от насипите на гробовете, са веществени останки от поменални обичаи. Натрошени гърнета са намерени в гробове на двуобредните некрополи Галиче, Преслав и др., етнически определени като славянски.
            Открити в некрополите обици, мъниста от огърлици, пръстени, копчета са идентични с тези, намерени в много археологически обекти не само на територията на България, но и в земите, където е живяло славянско население. Те са датират в период 9 – 10 век.
            Изследването на трите некропола от Батин и Тръстеник даде възможност да се запознаем с тези паметници, оставени по време на покръстването на българския народ и непосредствено след него. Изтъкнатите различия в чертите на обреда и гробния инвентар показват, че християнизирането в България е продължителен процес, в който заедно с християнския начин на погребване съжителствуват и някои обичаи и традиции, присъщи на езичеството. Чрез подробно изследване на обреда и инвентаря, съпровождал мъртвите, се установява, че погребаните в разглежданите паметници имат славянски и прабългарски етнически произход. Дълбоките политически и социално – икономически промени, които настъпили в България през 9 – 10 век, довели до постепенното сливане на двата етноса в единна българска народност.
            Както показват теренните проучвания, селищата, на които принадлежали некрополите до Батин и Тръстеник, продължили съществуването си и през периода на Втората българска държава.
            Русенският край пада под османско владичество през 1388 година. В съдбоносните векове на робството огнищата на селищата от средновековието на Кале баир и Черновода не загаснали. Населението им, подложено на гнета на поробителя, подгонено от чумни епидемии, потърсили по-удобни места за заселване. За известно време жителите от селището в местността Черновода намерили спасение в Балкана, а по-късно се завърнали и засели в северната част на днешното село Тръстеник. Към средата на 15 в. Батин наброявало 53 домакинства.
            И двете села през 15 век били обложени с данъци, които трябвало да плащат на охраната от крепостта Чернови /Червен/.

бр. 72 от 23 юли 1986 г. – „Дунавска правда”
към "От старите ми файлове"


Коментари

Популярни публикации от този блог

Добре дошли в Странджа!

Билките и техните магии за любов и раздяла

Бразая в селата Батин, Горно Абланово и Екзарх Йосиф