Окроп

Окропът е следсватбен обичай, прави се сутринта в понеделника след сватбата в неделя. За окроп след сватбата си ни разказват само жени между 75 и 85 години от село Горно Абланово. Това, което знаем със сигурност, е, че обичаят е бил част от сватбата в Горно Абланово до началото на 60-те години на ХХ век.

Колективът, изпълнил "Окроп" - НЧ "Канев - Пробуда 1924" - Горно Абланово

В понеделник сутринта музикантите, които са свирили на сватбата, се разделят на две, като едната част от тях, заедно със сватбарите и зетя, отива в дома на тъста и тъщата, за да ги поканят на разбулването. Популярни музикални инструменти по това време в Горно Абланово са крале (кларинет), гъдулка, флигорна, тъпан.

Когато отива в дома на тъста си, зетят мълчи, сяда да го гощават, но не казва защо е дошъл, докато не му дадат пари. Вероятно в миналото и младоженецът е спазвал някакъв срок на говеене, който откриваме трансформиран по този начин в местната традиция. Другата част от музиканти и сватбари отива да покани кума и кумата. На окропа се канят съседи и роднини, сватбари.

Посрещане на кръсника и сватовете у момковите родители за окроп

За трапезата в дома на младоженеца, където обичайно се установява младото семейство, се приготвя царевичен булгур със сирене и питка. Както във всички краища на България, и в Горно Абланово на трапезата се слагат храни, които набъбват, за да набъбва булката, т.е. да е плодовита, да има деца.

Булка от Горно Абланово

Свалянето на булото става след като всички гости са насядали на трапезата. Булото се сваля от кумата, като три пъти булката се опитва да си го вземе и да се забули. Булото не се вдига с точилка, а се навива на нея като лист за баница. Кумата изрича благопожеланието: „Както точилката не се вдига от синията, докато се точи баницата, така и невестата да не се дели от съпруга си!“. След като се свали, булото се слага върху огледало. То е подарено на булката от кумата, тя го носи под мишница през цялата сватба, включително и по време на венчавката. (Снимка 25. Окроп – възстановка на обичая от самодейците при НЧ „Канев – Пробуда 1924“ – село Горно Абланово, декември 2014 г., при заснемането на филма „Окроп“, по проект „Експониране на местното историческо, етнографско и природно наследство на община Борово“.)

Питала съм леля Цанка какъв е символът на огледалото. Тя нямаше друг отговор на въпроса ми, освен че то ѝ е подарък от кръстницата/кумата. Огледалото е обичаен подарък от кумата към булката в много населени места от нашия регион. До края на ХХ век в Борово битуваше друга традиция – булката да си свали пръстена и да погледне през него младоженеца в момента, в който той прекрачи бащиния ѝ праг, когато идва да я вземе преди венчавката. Според по-възрастните жени това се прави, за да няма изневери в новото семейство. Или – това е символиката на поглеждането през ситото, за да са сити младите един от друг.

Младоженци сред разбулването

След като кумата свали булото, помайчимата обикаля присъстващите. Те хвърлят пари върху булото с пожелание за сполука и добруване на семейството. В края на ритуала булото се закача на плодно дърво или на трендафил. Трендафилът и плодното дърво предсказват здраве, любов и плодовитост.

Булката се забражда с бяла забрадка, символ на нейния нов статут. След като я забрадят, я изпращат за вода. Ритуалният елемент има смисъл на очистване, но и на навлизане в обичайните задължения на омъжената жена в новия дом.

Кръстници

През 19 в. булото било червено, тъй като червеният цвят имал най-силни предпазни функции, а през 40-те дни след венчавката булката се счита в период на изпитание. Освен това, в символичен план, тя умира във функцията си на девойка, за да се прероди/възкръсне във функцията си на невеста, омъжена жена. През тези 40 дни тя говее (ритуално почтително мълчание) пред кума и кумата, свекъра и свекървата и другите домашни в новия дом. Червеното було се комбинира с невестински венец от вечно зелени растения или растения, които символизират здравето, красотата, любовта и дълголетието – чемшир, здравец, бръшлян, босилек и червено цвете.

От началото на ХХ век в нашите села навлизат нови традиции, булките се забулват с бели була с изкуствени  восъчни цветя. Празничното сватбено облекло вече не е домашно изработена носия, а костюм или рокля от фабрични платове и обувки. Промяна навлиза и в традицията на разбулването, булото се сваля с ръце от кумата и актът е еднократен, извършва се без ритуално несъгласие от страна на булката. Разбулването продължава да се нарича окроп в Горно Абланово.

Информация за тази следсватбена традиция Йорданка Ватева – секретар на НЧ „Канев – Пробуда 1924“ в село Горно Абланово – получава от Денка Денева и Цанка Симеонова през зимата на 2012 г. Поводът е проект на Община Борово, финансиран по мярка 313 на Оперативна програма за развитие на селските райони. Проектът имаше за цел да съхрани историческото, културно и природно наследство на населените места. Фолклорът на село Горно Абланово не е проучван, затова Йорданка Ватева търси информация от възрастните жени за специфична и малко позната сватбена или календарна традиция. Така попада на информацията, че разбулването на булката се извършва на специален ритуал, наричан окроп. Окропът се прави в понеделник, след свождането на младоженците.

Надявам се, че през следващите няколко години с Йорданка Ватева ще съумеем да съберем информация за всички календарни и семейни традиции, които знаят и помнят нашите възрастни съграждани от Горно Абланово.

Статията е от книгата ми "Истори от вчера"
към "На село е най-добре"