Добре дошли в Странджа!

Няма друга територия от България, която ме е привлича с такава неотменима сила като Странджа. Имам късмет почти всяка година да я посещавам и да откривам древните й тайни. В Странджа ли съм, усещам невероятен прилив на щастие, връзка с миналото, спокойствие и хармония.

Смесен магазин, портрета на стената е на войводата Георги Кондолов, чието име носи селото
Кондолово
Как умира едно село

В дните преди тръгване ме обхваща нервно напрежение, трепетно очакване и нетърпение. Сама не разбирам себе си, не знам дали у мен говори страстта на  пътешественика или Странджа ми праща своята мистичен знак, че ме чака. В очерците по български фолклор на Михаил Арнаудов откривам описание на подобно състояние у нестинарите, когато ги прихваща, и трябва да навлязат в огъня.
Магията на привличането е толкова силна, че когато съм там, не избирам пътищата, по които да стигна до набелязаната цел. Втурвам се по обмисления маршрут и наистина попадам в очарователно пусти места. Понякога ми се иска да се заселя в махала с десетина къщи и параклис, да обикалям из древната езическа земя, неподвластна и до днес на християнството.
Параклисче, обновено

Една година решихме да отидем до Малко Търново, навлязохме в път, означен на картата като първокласен, за съжаление, ужасно разбит. Бяхме стигнали доста навътре в лоното на Природен парк "Странджа”, за да се връщаме. Не ни оставаше друго освен да продължим в упорит слалом между дупките. Така съвсем случайно стигнахме до една махаличка. Понеже нямаше табела твърде дълго не знаех, че съм попаднала в село Кондолово. Тъй като не бях прочела предварително нищо в нета, не се разходих по улиците. А е трябвало. Селото съхранява чудни образци на странджнски къщи.

Припознах Кондолово като махаличка, която изглеждаше като всяко друго съвременно българско село, но то се състоеше само от десетина къщи, смесен магазин и параклисче. Въпреки че къщите бяха десетина, имаше контейнер, явно сметосъбирането бе организирано, а по къщите бяха накацали антени на Булсат. Всъщност трябва да се каже, че в обновяването на църкви и параклиси, личи едно солидно усърдие. Вероятно греша в предположенията си, в Странджа християнството е победило окончателно и завинаги. 
Цивилизация! Християнска! Българска. Съвременна цивилизация?

Странджанска къща, контейнер, улично осветление, антени за Булсат

За да видиш истинската тайнствена и очарователна Странджа, с гъстите гори, със свещени аязми в мрачни и влажни долчинки и с малки параклисчета, обградили всяко село, трябва да се отделиш дори от разбития „първокласен път” и напълно да напуснеш цивилизацията.
Винаги съм мислила, че Странджа крие неразгадани тайни. Всъщност, ако я посещаваш редовно, тя ги разкрива една по една. Скъперница е или може би и тя иска да ме вижда по-често.
Много отдавна ги мисля тези „Странджански разкази” и ми се иска да ги започна с една легенда. Ще я преразкажа накратко, не помня дали някой ми я разказа или я прочетох някъде. Все още из крайморските странджански курорти може да намерите някой възрастен чичко, който с удоволствие разказва местни легенди и предания. Те вече не са предназначени за етнографи и етнолози, а за туристите, но все така крият очарованието на древна земя и делничната реч.
Според легендата Странджа била по-малката сестра на Стара планина, не се намерил за нея жених и затова тя избягала на изток. Обличала се като овчар – кехая, препускала с конче, плувала като делфин. Много обичала да разговаря с работещите по нивите хора. Затова те й се отблагодарявали, като хвалели нейната доброта и мъдрост.
Един ден до дома й дошли чернокожи люде, поискали прочутата вече Странджа за жена на своя султан. Докато се чудела как да се избави от нечаканите сватове, тъмни облаци закрили небето и започнала страховита буря. Тя била толкова силна, че разтърсила сушата и се въздигнала на десетки места. Когато поразията утихнала, хубавата мома разбрала, че  провидението я е отървало от сватовниците.
Така според легендата се образувала вековната планина, която взела името на първата заселница – Странджа. За да пазят земите си от нечакани и нежелани гости, хората изградили много калета и крепостни стени. Те станали вечна стража на хубавата българска земя. Странджа освен земя на мистика и странни езически ритуали, била убежище на славни хайдути и войводи, възпети в приказки и легенди.

Беглик Таш

Странджанската земя е осеяна с долмени. Мегалитните светилища били древни обсерватории, от които наблюдавали небето, за да предпазват реколтата. 

Тайнствено очарователни са зелените води на реките Велека и Ропотамо, които прорязват недрата на магическата планина.  Невероятно причудливи са устията на двете реки при морето. От сайта на Природен парк "Странджа" ще научите, че Ропотамо не е съвсем в Странджа, но е все там, в Югоизточна Тракия. За мен Ропотамо и Беглик Таш са вратите, през които минавам, за да стигна до моята обетована земя. 


Жълтите водни лилии по Велека

Ако пътуваш с кола от Приморско към Резово, няма да може да откъснеш очи от най-невероятните заливчета. За съжаление крайморска Странджа се застроява все по-интензивно и много скоро няма да се отличава от Слънчев бряг. Какво да се прави, през годините разбрах, че с презастрояването по морето и в планините обществото ни няма желание да се пребори. Още известно време ще останат някои пусти кътче, които да ни приютяват. След това Крайморието ни ще потъне завинаги в бетон, стъкло и пластмаса.  За мистиката на Странджа ще четем само в книгите, няма да я усещаме чрез сетивата и въображението си.
Може би е добре да се знае за съществуването на научна хипотеза, че езичеството в Странджа се е съхранило и оцеляло най-дълго, защото почти няма преселено население до късен исторически период. Рупците, най-старото местно население, могат да се разглеждат като преки потомци на древните траки. За съжаление, туризмът днес подпомага унифицирането и на странджанската земя.

Устието на Ропотамо

Моите разкази ще се опитат да открия остатъците от древните традиции в живота днес. „Странджанските разкази” ще са разкази за съхраненото минало и за това как то скъпернически се открива пред най-търпеливите любители. "Странджанските разкази" ще са и късчета забавно настояще, което да ни отвлича от напрегнатото и безинтересно ежедневие.

Започвам ги тези мои любими разкази, пък да видим какво ще излезе накрая. :)

Юни 2016, докато си седя кротко зад бюрото в редакцията на в. "Форум"






Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Билките и техните магии за любов и раздяла

Бразая в селата Батин, Горно Абланово и Екзарх Йосиф