Легендата за Койка и поп Мартин

Още през март 2013 г. Венета Христова, пенсионирана детска учителка от село Обретеник, ми разказа свои спомени. В детството ѝ много често се налагало да се извървява пеш пътят между село Обретеник и село Батишница. Той, макар и кратък, бил уморителен за детските крака. Майка ѝ, за да я насърчи, ѝ казвала: „Не остана много, стигнахме до „Койката“. Детското любопитство било голямо – каква е тази „койка“, за която майка ѝ толкова често говори. Оказва се, че „Койката“, в близкото минало, наричали мястото, където според легендата поп Мартин от село Батин удавил жена си – красивата Койка, заради това, че турският бей Манук паша я отвел в харема си. Венета Христова донесе стар брой на вестник „Дунавска правда“ от 1987 г., в който е публикувана легендата за Койка. Същата легенда открихме в книгата „Батин“ на Анка Колева и Тодор Билчев, тя е разказана на авторите от Цвятко Райков от село Батишница.
Легендата илюстрира тежкото положение на българина под робство, който е уязвен не само в обществен, но и в личен план. Събитията, които си припомнихме, са се развивали в началото на 19-и век – между 1806 и 1810 г., според авторите на книгата за Батин. Поп Мартин е роден през 1778 г. в село Батин.
Според легендата Койка се родила в село Батишница. Била толкова красива, че мълвата за нея се носела по цялото поречие на Лом, а и далеч по всички съседни села. Поп Мартин Иванов се оженил за нея, но много скоро аскерът от Батинската крепост започнал да става невъздържан в отношенията си към красивата попадия. Попът бил принуден да се мести със семейството си от село на село, но на-всякъде се случвало все едно и също.
По това време русчушкият първенец Манук бей устроил нечувана жестокост над поп Мартин. Поканил го с жена му на гости, по обичай попадията била заведена в харема на бея. Когато поп Мартин станал да си тръгне, беят му казал, че жена му – красивата Койка, доброволно решила да остане в харема му. Цяла година поп Мартин обикалял първенци, кадии и пашѝ, но напразно – не намерил справедливост. Накрая се свързал с дружината на Вълчан войвода и поел по хайдушките пътеки.
След дълги години Койка най-накрая измолила Манук бей да си иде в родното село Батишница, за да види майка си и баща си. Поп Мартин, подпомаган от няколко хайдути от четата, видял в това възможност за отмъщение. Хайдутите завардили гористата местност „Перестица“. В кървава схватка придружителите на бейската жена били избити. Тогава поп Мартин се обърнал към нея с един въпрос: „Защо не избяга от харема?“. Оправданията на бившата попадия не били в състояние да отменят смъртната присъда – попадията и детето ѝ от бея били удавени в кладенеца, който разхлаждал пътниците, преминаващи през местността „Перестица“. Поп Мартин опазил живота само на своя син Асен и с него се прехвърлил във Влашко. От тогава легендата за Койка и поп Мартин се разказва цели столетия. Разказва се и днес. В памет на красивата Койка местността носи името „Койката“.
Според друг от нашите потребители – Ангел Игнатов, кладенецът, заради който местността станала известна с името „Койката“, съществувал доскоро. По спомените му той е свързан с още един нещастен случай – в него се удавил човек, затова накрая бил затрупан. Намирал се зад спирката на гара Батишница, там, където се срещат пътищата Обретеник – Батишница и Борово – Две могили. (Снимка 6. Каменен стълб на мястото, където се е намирал кладенецът, в който според легендата поп Мартин удавил жена си Койка – зад кантона на с. Батишница по пътя Две Могили – Борово)
Със сигурност знам, че тук се е намирал кладенецът, в който е удавена Койка, защото Венета Христова ми го показа един ден докато пътувахме към Обретеник.

в. Форум – бр. 11, 2013.
в. Боровчанинъ – бр. 4, 2015.


Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Конфликтът между Иван Вазов и кръга "Мисъл"

Изображение
Що се отнася до класиците на българската литература, обикновено си представяме достолепни господа и дами, които са д уховно извисени над делничното и битовото. Рядко ни минава мисълта, че и на тях нищо човешко не им е чуждо. Включително и ниските страсти. Историята на литературния конфликт между Народния поет Иван Вазов и кръга „Мисъл“ показва, че дори на полето на изкуството се разгарят битки, които със своята продължителност и ожесточеност не отстъпват на реалните военни действия. Началото на тази история е поставено през 1892 година, когато започва издаването на списание „Мисъл“. Негов главен редактор е д-р Кръстьо Кръстев, а сред сътрудниците му през годините личат имената на Петко Славейков, Петко Тодоров и Пейо Яворов, които ще формират едноименния литературен кръг. Изданието се анонсира като „Списание за наука, литература и критика“ и чрез него в България навлизат индивидуализма и естетизма. Още в своя първи брой в рубриката „Из съвременната българска повест“ д-р К
Прочетете още

Самодива къща и деца не гледа!

Изображение
Те се завръщали в света на хората по Благовец, след Великден изчезвали незнайно къде В селата край Елена съществуването на митични същества, които местните наричат самодиви, до днес се приема за истина. Легендите разказват, че самодивите избирали дадена поляна и танцували на нея. Най-често това се случвало по пълнолуние. Приличали на привидения. Неясни образи на момичета, които извивали тела в дълги роби в светещо бяло. Затова прочетох в статия на 24chasa.bg. Росенът - самодивско цвете Животните усещали  присъствието им. Късно вечер, при прибиране на добитъка, кучетата пазачи се държали странно. На няколко пъти пощурявали и започвали да вият до късна доба, лаели без причина в нищото, въпреки че наоколо нямало признаци за наличието на човек. Други пък скимтели пак без причина и се криели. Според местните хора, самодивите си избрали една поляна, тя ставала тяхна и по пълнолуние винаги танцували на нея. Ако жив човек ги видел, ослепявал. В района имало много ненадей
Прочетете още

Жътва е...

Изображение
Обичаи, свързани с жътвата В селата от нашата община съществувала традиция жътвата да започва в понеделник, който е считан за „лек“ (благоприятен за всички начинания) ден. Пръв зажънва този (или тази), който има най-лека ръка и е пъргав и чевръст. С това се вярва, че цялата жътва ще бъде лека и ще приключи навреме. Сърпарка Има традиция девойката, след като се е омъжила през зимата, да идва един ден да жъне на бащините си ниви. Вечерта бащата ѝ дава сърпа, с който тя е жънала, докато е била в техния дом. Затова се и казва „жътва за сърп“. Да нахраня морни жътвари :) Много настроение създава изправянето на първия сноп. От нажънатите в първия ден класове се връзва сноп, който изправят пред стопанина на нивата, а той, с благословия за спорна жътва и берекет, слага в поставена сред класовете шапка или кърпа пар à и обещава богато възнаграждение при приключване на жътвата. В Обретеник снопът се изнася на пътя и всеки, минал край него, хвърля на шапката/кърпата дребни м
Прочетете още