Стар албум разказва малко известни факти от местната история

Този текст също неясно защо беше изхвърлен от сайта на Община Борово. Смятам, че това е изключително важен текст. Затова му намирам място в моя блог.

            На 15 февруари 2013 г. се случи нещо забележително – Тотьо Манев, краевед от град Борово ми донесе стар албум, посветен на стогодишнината от Освобождението. Албумът е саморъчно изработен от най-забележителната личност в най-новата история на град Борово – Ради Колев. Позволих си да снимам книжката и да приложа снимките към настоящия материал, както и да препиша и публикувам части от нея. В текста са допуснати правописни и пунктуационни грешки, както и фактологични неточности, но аз не ги поправям, защото те носят духа на времето, писано е с ентусиазъм, без да се държи сметка за грешките. Най-важното за историята е тя да достига до хората и да формира паметта им  за миналото като мост към бъдещето.

            И така предлагам на тези, които се интересуват от местна история две глави от от неиздадената книга на бай Ради: „Борби за освобождение”, съставена през 1978 г в село Борово по повод стогодишната от Освобождението. Първа глава: „ПОСРЕЩАНЕ НА РУСКИТЕ ОСВОБОДИТЕЛНИ ВОЙСКИ ПРИ МОСТА НА КОЛЮ ФИЧЕТО И ОСВОБОЖДЕНИЕ НА БЯЛА”     

„На 15/27/ юни 1877 г. руските Освободителни войски под командването на ген. М. И. Драгомиров, преминават Дунава при Свищов, като за заблуда на турското командване извършват демонстративна десантна операция в Северна Добруджа и стигат до линията Черна вода – Кюстенджа.

           

След преминаване на Дунава, войските се разпределят в три отряда: преден, западен и источен. Источният или Русчушкият отряд, командуван от престолонаследника княз Александър Александрович се насочва към р. Янтра с 45 000 души и 224 оръдия. Първоначално на същия са дадени отбранителни задачи срещу четириъгълника: Русе-Силистра-Варна-Шумен, обаче впоследствие това се отменя.

            Турците в четириъгълника разполагат с около 100 000 души и 250 оръдия, без наличните войски в гарнизоните Силистра, Варна и Щумен.

            На 22 юни /5 юли/ 1877 г. в Зимнич, началник щаба на армията ген. Запокойчацки определя състава и маршрута на Русчушкия отряд – ХІІ и ХІІІ армейски корпуси, в които са включени следните части:

            ХІІ армейски корпус:

12-та пехотна дивизия:

            45-ти пехотен Азовски полк

            46-ти пехотен Днепровски полк

            47-ми пехотен Украйнски полк

            48-ми пехотен Одески полк

            12-та артилерийска бригада.

33-та пехотна дивизия:

            129-ти пехотен Бесарабски полк

            130-ти пехотен Херсонски полк

            131-ви пехотен Тирасполски полк

            132-ри пехотен Бендерски полк

            33-та артилерийска бригада

12-та кавалерийска дивизия7

            12-ти драгунски Стародубовски полк

            12-ти улански Беогородски полк

            12-ти гусарски Ахтарски полк

            37-ми Донско казачки полк

            ХІІІ армейски корпус

1-ва пехотна дивизия:

            1-ви пехотен Невски полк

            2-ри пехотен Софийски полк

            3-ти пехотен Копорски полк

            1-ва артилерийска бригада.

35-та пехотна дивизия:

            137-ми пехотен Нежински полк

            138-ми пехотен Болховски полк

            139-ти пехотен Моршански полк

            140-ти пехотен Зарайски полк

            35-та артилерийска бригада.

8-ма кавалерийска дивизия:

            8-ми улански Вознесенски полк

            8-ми гусарски Лубенски полк

            8-ми Донско казачки полк

            15-та конна батарея

            19-та конна батарея

            5-та Донска батарея

            9-та Донска батарея

            Същевременно се нарежда ХІІ армейски корпус под командването на Великият княз ген. ад. Владимир Александрович да премине р.Янтра при Бяла и там да се събере с корпуса. Към същия да се присъедини ХІІІ армейски корпус под командването на ген. л. Ган, след което да настъпят към Русе.

            По обед на 22 юни /5 юли/ 1877 г. руските войски спират до моста на Колю Фичето на р. Янтра при Бяла, където са посрещнати с голяма радост от българското население.

            Същия ден 22 юни /5 юли/ вечерта 12-ти драгунски Стародубовски полк и 19-та конна батарея навлизат и освобождават Бяла, без да срещнат особенна съпротива, тъй като бея на Бяла, Мехмед бей преждевременно е напуснал селището, а в околностите са останали конни черкезки отряди.

            На следващия ден началник щаба на Русчушкия отряд ген. л. Ванновски влиза в Бяла с 33-та пехотна дивизия, командувана от ген. л. фон Дризен.”

Втората глава: ПРЕДВИЖВАНЕ НА РУСКИТЕ ОСВОБОДИТЕЛНИ ВОЙСКИ ПО ТУРСКОТО ШОСЕ ОТ БЯЛА КЪМ РУСЕ И ОСВОБОЖДАВАНЕ НА СЕЛАТА ГОРНА МАНАСТИРИЦА И БАЛАБАНЛИЙ /сега с. БОРОВО/, с. ДОЛНА МАНАСТИРИЦА /сега с. ВОЛОВО/ и с. БРЕСТОВИЦА

            На 23 юни /6 юли/ 1877 г. един ескадрон от 19-та конна батарея от Бяла се отправя по шосето за Русе, като на 6 версти /около могилата Сиври тепе/, среща неприятелски пост, с който води престрелки и същия отстъпва в гората /Кадията/.

            Същия ден един полк от 12-та кавалерийска дивизия, под командуването на полк. Хрещатицкий разучават месностите около турското шосе /шосето на Мидхат паша, за което вече писах, бележката моя – Цв. Г./ и тук в близост до Горна Манастирица стават първите схватки с неприятеля, където са ранени смъртоносно двама башибозука, а останалите са прогонени и руските освободителни войски влизат в селото.

           

На височините около турското шосе, на север от могилата Сиври тепе, в десно се установяват на бивак: от 30-та пехотна дивизия един полк и една бригада, а в лево – два полка, като на могилата Сиври тепе се направя път и изкарват оръдия.

            Също така дадена е задача на 12-та кавалерийска дивизия да се придвижи към с. Долна Манастирица, за да наблюдава и охранява пътя към Русе.

            Задачата е била поставена да се свържат с войсковите части достигнали до с. Обретеник, идващи от към с. Горно Абланово, поради което командуващия корпуса ген. л. фон Дризен заповядва да се постави достатъчно силен кавалерийски пост в с. Долна Манастирица, за обезпечяване съобщенията между Бяла и Обретеник. В Бяла се установява от 20.юли до 13. август главната квартира на руската армия, където пристига и Александър ІІ. 

         

  Авангардните постове от 12-ти драгунски Стародубски полк се предвиждат напред към с. Долна Манастирица, като водят престрелка с неприятелски части при с. Брестовица, където са убити двама башибозука.

            Също така и 33-та пехотна дивизия на 27 юни /10 юли/ се предвижва по турското шосе към Долна Манастирица, а 8-ма кавалерийска дивизия остава в Горна Манастирица.

            На 29 юни /12 юли/ един звод от първа сотня, под командуването на вахмистера уредник Анасима Шашурина, се разполага в м. Лагера при с. Горна Манастирица. От гората зад Лагера, северно от селото се чули истрели на башибозуци от около 10 души застанали зад един род. Вахмистера Шашурина се спуснал към рова, прескочил го, но башибозуците стреляли и го ранили, а той стрелял с револвера си и убил двама башибозука. За проявената му храброст е награден.

            Съгласно заповед № 65 от 28 август 1877 г. подписана от началник щаба на Русчушкия отряд ген. л. Ванновски, съобщава до войските, че главната квартира на отряда и отрядния щаб от Бяла се премества в с.Долна Манастирица. Едновременно с щаба отиват дивизионния лазарет и 12-та бригада от 35-та пехотна дивизия с артилерията, които се разполагат на бивак на височините между селата Горна и Долна Манастирица и съставляват дежурна част от указание на генерал щабния подполк. Зандером. 

           

Началник щаба на Русчушкия отряд на 10.ІХ /23.ІХ/ от с. Долна Манастирица разпорежда да станат някой размествания, като 138-ми пехотен Болховски полк с неговата артилерия от Горна Манастирица да отиде в Бешбунар; от Батишница един полк от 33-та пехотна дивизия с една 4-ри фунтова батарея да отиде в Горна Манастирица; 2-ра бригада от 12-та кавалерийска дивизия от Баляново да отиде в Балабанлий.

            Към 21.ІХ /4.Х/ 1877 г. в с. Горна Манастирица са разположени: ХІІІ армейски корпус – щаба, от 1-ва пехотна дивизия  - управлението на 1-ва бригада, 1-ви пехотен Невски полк – щаба на полка, от 2-ри пехотен Софийски полк – щаба на полка, от 2-ри пехотен Софийски полк – щаба на полка, от 1-ва артилерийска бригада – управлението, 1-ва и 4-та батареи от 35-та пехотна дивизия – 138-ми пехотен Волховски полк – щаба на полка; от 35-та артилерийска бригада – 4-та батарея; от 8-ма кавалерийска дивизия – Донско казашки № 31 полк; и отделение 3-то и 6-то от военно телеграфния парк и дивизионен лазарет. А в с. Долна Манастирица са разположени: главната квартира, отрядния щаб и части към тях: 2-ра батарея от 129-ти пехотен Бесарабски полк, дивизионния Лев гвардейски Атамански полк, 3-та сотня Донско казашки № 12 полк, отделение от 6-ти военно телеграфен полк. 

          

  От 24.ІХ / 7.Х/ 1877-78 г. до края на войната от с. Долна Манастирица в с. Брестовица се премества главната квартира на Русчушкия отряд, отрядния щаб, Лев гвардейски Атамански полк, 2-ри баталион от 129-ти пехотен Бесарабски полк, 3-та сотня Донско казашки № 12 полк и отделение 3 и 6-то от военно телеграфния парк.

            В с. Брестовица, в църковния двор е погребан, Сергей Максимилианович, херцог Ленхтенбергски, убит при с. Иваново /Русенско/ на 12.Х.1877 г.” Последният факт не е точен, Сергей Максимилианович е положен за поклонение в църквата в Брестовица, но тленните му останки са изпратени на семейството му в Русия през понтонния мост при село Батин. 

Текстът е писан в края н 2012 г. в навечерието на 135-та годишнина от Руско-турската война.

Истории от вчера