Мандат на съзиданието 1984 – 1989
Политика – история
(или „Един опит за юбилейна
история“)
Следващите
текстове са писани за документалния филм „Последните тридесет години в спомени
и снимки“, създаден по случай 30-годишния юбилей на град Борово. Текстовете не
са променяни, добавени са само заглавията, с които съм си позволила да изразя
субективната си оценка. Организирането на текста според мандата на даден кмет
може и да не бе най-подходящият начин за юбилейна история, но информацията е
извличана предимно от вестници и летописни книги, които следват тази
хронология.
Понеже са
писани за юбилеен филм, текстовете умишлено избягват спорни теми и излагат
предимно факти. За съжаление, особено през 90-те години на 20-ти век, има периоди
с пълен отказ от летописане.
Най-значим
принос в снимковия материал за изготвяне на филма има архивът на Народно
читалище „Искра 1898“ в град Борово. Снимки от личните си архиви ми предоставиха
кметовете Радослав Рачев и инж. Евгени Алексиев; от архива на общината са използвани снимките от мандата на Бисерка
Христова; от личния ми архив са снимките от мандатите на д-р Иван Попов и
Георги Георгиев.
Тъй като
текстът на филма е писан през месеците юли и август 2014 г., информацията за
мандата на Георги Георгиев е до юни 2014 г.
Мандат на съзиданието
1984 – 1989
На 5 септември
1984 г. с Указ № 2907 на Държавния съвет на Република България, Борово е обявен
за град. От датата 5 септември 1984 г. до 5 септември 2014 г. изминаха точно
тридесет години. Настоящата поредица е един опит да се напише съвременна история,
история, която все още се помни от живите, история позабравена, но не съвсем,
история, която, ако не се опише, ще се забрави със сигурност, въпреки многото
информация, която е съхранена. Защото на нея все още никой не гледа като на
история, а като на съвсем близко минало. Но всъщност тези тридесет години са
нашата обща история, която щедро разпиляваме или за която нехаем.
Обявяването на
Борово за град става с Указ № 2907 от 5 септември 1984 г., публикуван е в бр.
71 на Държавен вестник от 7 септември 1984 г., петък. В него четем: „Признава:
село Борово от Боровска община, Русенски окръг, за град Борово“. Указът е
прочетен публично в Борово, в големия салон на читалище „Искра“.
На същата дата
в брой 213 на в. „Дунавска правда“ излиза интервю на Иван Харизанов с Андрей
Костов – председател на Изпълнителния
комитет на Общински народен съвет в Борово. Ето какво казва първият ръководител
на Борово тогава: „През февруари тази година организирахме референдум, с
резултатите на който населението се задължава да участва с труд и парични
средства в благоустрояването на селищната система. Нещо повече, над 400 колектива,
между които 18 от Борово, се задължиха със собствени средства да доведат до край
отделни начинания. Да създадат зелени пояси, да поддържат паркове и
улици, да направят детски площадки се
задължиха всички. Най-голям е и ще бъде приносът на най-големите ни стопански
предприятия – Асфалтова база, Аграрно-промишлен комплекс „Първи май“, Стопански
комбинат „Червен“, Районна потребителна кооперация „Единство“.
Първа копка на пешеходен подлез - юни 1984 |
За да стане
Борово град, е било необходимо не само височайше благоволение, а покриване на
стандарти за селище от градски тип. Одобряването на Борово за град е следствие
на усилена и целенасочена работа на цялото население – в строителство на
пешеходен жп подлез, в канализация на централната част на града, в реконструкция
на гаровия район и изграждане на товарна гара, в построяване на еднофамилни
жилища за специалисти, в реконструкция на пътя Борово – Бяла, в изграждане на
нов търговски комплекс. През 1984 г. центърът окончателно е оформен
архитектурно – с новите кокетни сгради на общинския народен съвет, партийния
дом, читалището, пощенската станция и търговския комплекс; 90 на сто от улиците
са асфалтирани, фасадите на всички къщи и крайпътни огради са измазани и боядисани, 80 на сто от домовете са
образцови, на жител от населението се падат по 53 кв.м. зелени площи.
22 декември 1984 г. - Пеко Таков пристига в Борово за тържествен минтинг - концертте надпис |
Борово не само
е най-младият град. Той е град на младостта. В производството вече са заети
1050 човека. Основното и най-голямо предприятие, което определя промишления
облик на града, е Стопански комбинат „Червен“. Това предприятие годишно произвежда
продукция за 14,5 млн. лева. Средната възраст на промишлените работници е 32
години. Младото поколение се завръща и задържа в родния град. Привличат го
създадените вече условия за труд и бит. Изградени са салони, клубове, дискотека,
ресторанти, селищни и крайселищни паркове, спортни игрища и площадки. На всеки
100 семейства се падат по 84 телевизора, 36 леки коли, 44 телефонни поста.
22 декември 1984 г. - Пеко Таков засажда борче в центъра на град Борово |
Според традициите на тогавашното време – на 22 декември
1984 г. се провежда „тържествен митинг-събрание по случай обявяването на Борово
за град“. На него присъства заместник-председателят на Държавния съвет Пеко Таков,
който открива новия търговски комплекс. В централния парк той засажда борче,
което вече е голям бор и в навечерието на всяка Нова година се украсява с
празнична украса. Открита е нова зала за сватби в новата сграда на общински
народен съвет. Гостите посещават СК „Червен“, където Пеко Таков се запознава с
производствената листа на предприятието и с перспективите на развитието му.
5При посещението си в Борово Пеко Таков посещава СК Червен |
Пред новия
търговски комплекс в центъра на града гостите посреща председателят на
Районната потребителна кооперация „Единство“ –
Манчо Димитров, който разказва как е построен търговският обект, като
изтъква големия дял на доброволния труд на боровчани.
Другарят Пеко
Таков прерязва трицветната лента и обявява най-големия търговски обект в
селищната система за открит, след което той и придружаващите го разглеждат
търговските зали.
На 22 декември 1984 г. големият салон на НЧ Искра е препълнен с боровчани |
Комплексът предлага на боровчани и населението на
общината услугите на ресторант и магазини за хранителни стоки и кулинарни
полуфабрикати, за електрически и други домакински уреди, за текстил, облекла,
обувки и парфюмерия.
22 декември 1984 г. - тържествен митинг - концерт по случай обявяването на Борово за град |
На 29 януари
1985 г. обществеността на град Борово се среща със съгражданина си Христо
Марков – световен шампион за юноши на троен скок – и с треньора му Чавдар
Чендов. Христо Марков е пòчетен
гражданин на град Борово – роден на 27 януари 1965 г. в Димитровград, но
детството му преминава в Борово, възпитаник е на Спортното училище в
Русе. Марков притежава всички възможни златни медали в леката атлетика: европейски
шампион за юноши (1983), световен шампион за мъже в зала (1985) и на открито
(1987) – единствен в историята на българската мъжка атлетика. Има 2 сребърни
медала от европейски първенства в зала (1987) и на открито (1990). Четвърти е
на световното първенство в зала през 1987 г. Олимпийски шампион от Сеул – 1988
г. Майстор на спорта. Треньор на българската олимпийска шампионка Тереза
Маринова. Марков не успява да постигне само световен рекорд при мъжете. На
световното първенство в Рим той се доближава на 5 см. от тогавашното върховно
постижение със 17,97 м.
Откриване на жп подлез в Борово - 5 септември 1985 г |
Но да се върнем
към празника – от тук нататък през следващите 30 години 5 септември ще е
най-важният ден в годината за жителите на община Борово.
На 5 септември 1985 г. тържествено е открит пешеходен
подлез – отколешна мечта на боровчани. Първата копка е направена една година
по-рано през юни 1984 г. По повод честването на първата годишнина Андрей Костов
споделя бъдещите планове: „Предстои да
започне строителството на нова площадка на цеха на завод „Фазан“, ще се изградят
две нови малки предприятия на базата на филиалите на заводите „Найден Киров“ и
„Фазан“, усилено се строят АПК и Стопанският комбинат „Червен“ – най-голямото
промишлено предприятие в района. Основни обекти през деветата петилетка ще
бъдат и работническата поликлиника, спортната зала, комплексът от детска ясла и
градина, автогарата, снабдяването с поливна вода от Батинската напоителна система,
ще се строят държавни жилища за специалисти и работници в Борово, Батин, Екзарх
Йосиф, Обретеник и Горно Абланово“.
Краеведът Ради Колев на откриването на етногрфската сбирка и картинна галерия - ноември 1985 |
На 7 ноември 1985 година е открита музейна
сбирка, включваща близо 400 експоната – каменни и железни оръдия на труда,
фрагменти от глинени съдове, тракийски, римски, славянски и български монети, носии
и предмети от бита. Осъществяването на сбирката става възможно благодарение на
краеведа Ради Колев, който за 12 години е събрал над 11 000 експоната,
записи и фотоси. В съседство е открита изложбена зала.
Откриване на етнографска сбирка и картинна галерия 1985 |
През ноември 1985 г. започва работа новият
радиоцентър, а на 20 юни 1986 г. излиза първият брой на вестник „Боровска
трибуна“, с главен редактор Ценка Кабакчиева.
През
1986 г. се провеждат избори. В навечерието им на първа страница на в. „Дунавска
правда“ четем: „МАНДАТ НА СЪЗИДАНИЕТО“
и подзаглавие „Предизборен ден на Боровската селищна система“. Боровска селищна
система заема общо територия 240 кв. км, от които 130 хил. дка обработваема земя.
При последното преброяване населението на селищната система е 9 360 жители,
които, освен в град Борово, живеят и в съставните села Обретеник, Екзарх Йосиф,
Горно Абланово, Батин, Брестовица и Волово. Съотношението спрямо селскостопанския
отрасъл е 60:40 в полза на промишлеността. Най-голямото производствено
предприятие на територията на селищната система е АПК „Първи май“. Неговите
основни направления са зърнопроизводството и животновъдството.
Местната власт докладва, че са изпълнени
17 поръчения на избирателите от Боровската община към партийното и общинското
ръководство, сред които:
– пусната е в действие водоснабдителната система Батин – Две могили;
– реконструира се водопроводната мрежа на
с. Екзарх Йосиф, като така се задоволяват нуждите от питейна вода на населението
от Батин, Горно Абланово и Екзарх Йосиф;
– пуснат е в експлоатация жп подлез в
Борово;
– изградена
е канализация в централната част на града;
– строят се жилища за специалисти;
– изградена е АТЦ в селата Батин и
Волово;
– преасфалтиран е междуселищният път
Батин – Горно Абланово – Екзарх Йосиф – Обретеник;
– укрепено е свлачище в Батин.
Изборите в онези години не са така
драматични: и преди, и след тях животът тече
без сътресения. С оптимистично настроение се посреща 69-ата годишнина от
Великата октомврийска революция, а ръководителят на Асфалтова база –
Велико Чолаков – докладва, че планът за първата година на 9-ата петилетка ще
бъде изпълнен още на 29 ноември. Колективът на цех „Шапки“ към СП „Борово“ в
гр. Борово изпълнява и преизпълнява своите трудови норми. При план за месец
октомври 60 000 шапки колективът отчита 72 000.
На 5 декември 1986 г. се чества
100-годишният юбилей на Основно училище „Климент Охридски“. Гости са членът на
Централния комитет на БКП Пеко Таков, зам.-председателят на Окръжното
ръководство на БЗНС Дончо Каракачанов и други партийни и държавни ръководители
на окръга и селищната система. Тържественото събрание е открито от първия
секретар на ОбК на БКП в Борово Панайот Панайотов.
От доклада на директора на училището
Бисерка Христова научаваме, че от 1973 до 1985 г. училището е базово, което
означава сериозна работа в методическите ръководства и сериозна преподавателска
работа с ясни и конкретно отчетени резултати на възпитаниците на училището.
Държавният съвет на НРБ награждава училището с орден „Червено знаме на труда“.
Със значката „Оличник на МНП“ са удостоени шест учители. За съжаление, на
следващия ден земен трус от района на Стражица води до големи поражения в
Борово, особено в сградата на основно ремонтираното за юбилея училище.
Една
книжка – „Боровска община“, издадена през 1988 г., дава
следната снимка на града и общината. За да сме в крак с времето, трябва да
видим картината на стопанския живот в цялата община, а в нея работят:
– МЗ „Червен“
– СП „Борово“ към СД „Местна промишленост
и битови услуги“ – Русе
– Цехове на завод „Найден Киров“
– Завод „Фазан“
– Комбинат „Млечна промишленост“
– Складова база в Борово на ЗФП „Начо
Иванов“
– АПК „Първи май“
– Машиннотракторна
станция, създадена през 1947 г., обслужва 35 близки селища
– База на СП „Текстилни влакна“
В
град Борово:
В училището учат 380 ученика, учителите са
33.
Читалището има 4 000 читатели. Към
него работят:
– Два театрални колектива – с възрастни и
пионери
– Младежки танцов състав
– Група за художествено слово
– Пионерски хор
– Женска вокална група
– Духов оркестър
Функционира
музейна сбирка с експонати, дарени от 400 жители на Борово – 3 000 фотоснимки,
350 песни, 2 000 легенди, предания и пословици.
Само към Стопанско предприятие „Борово“
функционират:
– Цех „Електрически табла“
– Цех „Шапки“
– Цех „Юргани и дюшеци“
– Цех за метални изделия
– Цех „Дървообработване“
Освен това към предприятието се извършват
много услуги, включително шивашки, обущарски, бръснаро-фризьорски, даване вещи
под наем, химическо чистене, пране и гладене, плетачески услуги, ремонтни
дейности и тъкане на китеници, килими, губери, одеяла и черги.
АПК „Първи
май“ обработва 128 000 дка, 14% от тях – на поливни площи. Отглеждат се зърнени култури – пшеница, ечемик,
царевица – и технически култури – слънчоглед и захарно цвекло. В Обретеник и
Борово има опитно поле, в което се отглеждат нови сортове пшеница и ечемик.
АПК „Първи май“ се специализира в производството на картофи и средно ранни
домати. Лозовите масиви в землищата на селата Горно Абланово и Батин до края на
петилетката (1990) достигат 600 дка. В животновъдството се развиват две
направления – говедовъдство и овцевъдство; във всички кравеферми клетъчно се
отглеждат телета. Към АПК „Първи май“ функционира „Бакелитопресов“ цех в Горно
Абланово и строителни групи, технически и дърводелски работилници.
Районната потребителна кооперация (РПК)
осъществява търговия, обществено хранене, хотелиерство, изкупуване на селскостопанска
продукция, промишленост; освен магазини във всички населени места на общината,
в село Батин работи сладкарски цех, който произвежда богат асортимент от пасти,
рула, сухи пасти, ореховки, торти, тестени изделия и безалкохолни напитки;
функционират ресторанти, сладкарници.
РПК „Единство“
изкупува селскостопански продукти – плодови и зеленчукови семена, пчелен мед,
пчелни продукти, вторични суровини, билки, орехи, месо, кожи и др.
Ръкопис на историята на бай Ради |
Стопанско предприятие „Благоустройство и комунално
стопанство“ извършва: строителство на частни жилищни сгради,
механизирани изкопни работи, строителство на водопроводи, канализационни,
топлофикационни и електрически инсталации, направа на огради, облицовка на
бани, перални, санитарни възли, мозайки, строеж на пътища, поддържане на
паркове, хигиенизиране на настилки и др. Към предприятието е изграден бетонов
възел, в който се приготвя и продава бетонов и варов разтвор за държавни
предприятия и организации и за населението.
Колективът на
декоративния разсадник отглежда: широколистни и иглолистни дървесни видове и
саксийни и градински цветя.
Асфалтова база произвежда
и полага асфалтова смес по улиците и междуселищните пътища на територията на
Русенския край.
За да бъде
градският облик на младия град пълен, от 27 януари 1988 г. функционира градска
автобусна линия.
Коментари
Публикуване на коментар