Преходът 1989 – 1999 г.
Преходът
1989 –
1999 г.
Истина ли е
всичко казано във вестниците от това време – лично аз не мога да кажа. От
старите снимки и от разказите на съвременниците съдя, че държавната преса доста
добросъвестно е отразявала случващото се във всички общини, като дописките от
онова време са предимно от местни хора, между които откривам имената на
познатите ми Стефка Друмева, Ценка Кабакчиева и Цанка Илиева от Обретеник.
 |
| 1994 г. - празничен концерт по повод 10-та годишнина от обявяването на Борово за град |
На 10 ноември
1989 г. става промяна на държавното и партийното ръководство отвътре в управляващата
партия (БКП) и се преминава към преустройство и обновление на обществото.
Създават се нови партии, сдружения, съюзи, движения,
клубове, обединения и др. И в гр. Борово стават съответните промени: за
председател на Общински съвет на БСП е избран Йордан Максимов; за председател
на БЗНС – Велико Ангелов Великов, който преминава в опозиция; създава се БЗНС „Н.
Петков“ с председател Атанас Маринов Атанасов, включен в СДС, и Българска
социалдемократическа партия (БСДП) с председател Георги Попов.
 |
| Ръководството на Община Борово - 1994 |
На първите в
най-новата история демократични избори – на 10 и 17 юни 1990 г. резултатите в
общината са следните: общ брой на гласоподавателите – 7 526 души, гласували – 6 989,
от които в Борово – 2 170.
Гласували за: БСП – 1 161, БЗНС
– 332, Съюз на демократичните сили (СДС) – само БЗНС „Н. Петков“ – 507, ДПС –
59, Алтернативно социалистическо обединение – 14, АСП – 10.
От 1 октомври
1990 г. изтича срокът и се прекратяват пълномощията на общинските народни
съвети. Във връзка с това до провеждане на изборите се създават временни
общински управи, които подготвят провеждането на изборите за общински съвети.
Съставът им е съобразен с резултатите от парламентарните избори от юни 1990 г.
В Община Борово временната общинска управа е в следния състав:
– Иванка
Василева Новакова – председател, БЗНС;
– Атанас Маринов Атанасов – зам.-председател, СДС
– БЗНС „Н. Петков“;
– Радослав
Иванов Рачев – секретар, БСП;
– Дончо Василев
Игнатов – член, БСП;
– Веска
Пантелеева Петкова – член, Отечествен съюз.
Тази информация е от книгата на Ради Колев – „Борово“.
За съжаление тя завършва тук – на 1 октомври 1990 г. Книгата излиза от печат
през 1991 г. и разказва историята на Борово до времето на промените, които
повече от съвременниците помнят. Явно
стресът в обществото е бил толкова силен, че почти никаква информация за тези
преходни времена не е съхранена в
летописните книги, липсват снимки и какъвто и да е архив.
Едно събитие от
този период трябва да се запомни. Правят се
проучвания на наличните запаси от вода, извършва се дълбок сондаж, достигащ до
над 1 100 м, с който се решават проблемите от недостига на питейна вода за
гр. Борово и с. Брестовица. През есента на 1991 г. са проведени избори
за кмет на община, кметове на кметства и общински съветници. За кмет на Община
Борово е избран Радослав Рачев от листата на БСП.
След 1989 г.
обществените промени са динамични, в живота ни нахлуват нови събития, от речника
отпадат едни думи, раждат се – нови. Думите „план“, „петилетка“, „строителство“
ще бъдат заменени с „ликвидационни съвети“ и „приватизация“. И в Борово се
назначават ликвидационни съвети. Приватизират се МЗ „Червен“, цеховете на
общинската фирма „Ел. табла“ и „Дърводелски цех“. Прави се опит за приватизация
на останалите направления към общинската
фирма, но поради това, че в списъците са включени лица, неработещи във фирмата,
приватизацията е спряна. В новите икономически реалности се правят множество
опити да се разкриват работни места, предимно в областта на леката промишленост
– чорапопроизводство и шивачество. Извършва се ремонт на водопровода в кв. Мералъка
и в посока с. Брестовица, изграждат се трафопостове, продължава строежът на
Работническата поликлиника, която се препроектира като лечебно заведение за
фитотерапия.
Може да се каже, че към началото на 1993 г. боровското
общество започва да следва темпа на живот в новите исторически реалности и да
се опитва да съзидава. През 1993 г.
се реализира една дългогодишна мечта на боровчани, създава се Средно
професионално техническо училище (СПТУ) по облекло и текстил. През първата учебна
1993 – 1994 година са приети близо 40 ученика в три паралелки по
специалностите: „Оператор в шевното производство“, „Оператор в производството
на плетачни изделия“, „Монтьор на машини, апарати и уреди в текстилното
производство“.
През първата
учебна година училището се помещава в сградата на днешното Средно
общообразователно училище (от учебната 2014 – 2015 г. – Основно училище). През
втората се нанася в сградата на бившия Партиен дом. Създава се общежитие към
училището, първоначално на третия етаж на същата сграда. По-късно за общежитие е
предоставена сградата на АПК, днешно ЦСРИ „Детелина“. Учителите и обслужващият
персонал сами създават необходимата материална база, заредени от ентусиазма на
директора Радосвет Стоянов. Затова и днес Професионалното и средното
образование в гр. Борово се свързват с неговото име. За късия период на
съществуването си (1993 – 2000) по трите специалности са обучени около 500
младежи. Училището е закрито през август 2000 година. На 1 септември 2000 г.
Основно училище „Св. Климент Охридски“ е преобразувано в Средно
общообразователно, което, за съжаление, през настоящата 2014 г. изпрати последния
си випуск. Или точно 20 години просъществува идеята в Борово да има средно
училище.
Щастлива за боровчани е 1993 г. На 1 октомври 1993
г. се реализира друга стара боровска
мечта – създава се Детски танцов състав „Искрица“ към НЧ „Искра“, с основател и
пръв художествен ръководител – Цецко Колев, избран след това за почетен
гражданин на гр. Борово. През учебната 1993 – 1994 г. се създава и Центърът за
работа с деца. Той просъществува до 1 септември 2000 г. Без щедрата
лична и институционална подкрепа на тогавашния кмет – Радослав Рачев – Центърът
нямаше да се роди и просъществува. В него бе създадена днешната читалищна
формация „Ритмика“. Не е тайна, че тя започна първоначално като група за
аеробика, а след това бавно, но уверено се превърна в днешния състав за модерен
балет. Към ЦРД започна да работи и група за художествено слово, която
постепенно се трансформира в Детски театър. Две години по-късно те се сляха в
Детски музикален театър, който успешно конкурираше и партнираше на ТС „Искрица“.
Към ЦРД в Обретеник работеше ателие за изобразителни дейности. За юбилейната
1994 г. новите детските колективи се включиха в празничния концерт.
Ако прочетем издадения през 1994 г. вестник и празничен
афиш, ще видим, че още тогава, за десетата годишнина е създаден днешният формат
на честванията – поредица от мероприятия, отбелязвани в различни населени места
– празнични концерти, общоградски хорà, камерни
мероприятия, юбилейни дипляни, плодова трапеза, детски мероприятия.
Създаденото тогава се следва до днес.
В юбилейна
книжка, издадена по повод десетата годишнина от обявяването на Борово за град е
зафиксирана следната картина на града:
На територията
на град Борово функционират:
1. Фирма „Борово“, която произвежда: облекла и аксесоари;
млечни продукти; декоративен посадъчен материал.
2. ЕФ „СОНИПА –
Г“ с президент Димитър Сотиров; фирмата се занимава с месодобив и месопреработка.
3. „Червен“ ЕООД произвежда: машини и съоръжения
за сортиране, съхранение и преработка на зърнени храни, оборудване и
технологични линии и мелници, фуражни заводи, силажно-складови стопанства и
зърноплощадки.
4. Фирма „ТИМ“
ООД за производство на дамски чорапогащи.
5. ТРИКО – частна
фабрика за производство на мъжки, дамски, юношески и детски чорапи с високи
хигиенни и експлоатационни качества.
6. ПЪТИНЖЕНЕРИНГ
– проектиране, строителство, ремонт и поддържане на пътища, улици, паркинги и
площади; производство и продажба на асфалтови смеси;
7. ППК „Горна
Манастирица“ – растениевъдство – пшеница, ечемик, царевица, картофи и фасул.
8. ППК „Горазд“
– зърнопроизводство – пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед.
9. ПК „Единство“
– търгува със стоки, предоставя складова база под наем.
10. В град
Борово функционират филиали на Българска пощенска банка и Балканбанк.
През 90-те години никой не беше и чувал за система
от социални услуги и никой и не предполагаше, че само след 20 години такава
система ще е вече факт в младия град. Но и тогава, както и сега, на територията
на общината съществуваше Дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от
родителски грижи и Помощно училище полуинтернат в село Брестовица. И макар че
тези две тежки институции бяха отговорност на Министерство на образованието, Община
Борово сключва съвместен договор с THW от Северен Рейн Вестфалия – Германия за
реконструкция и ремонт на сградата на Дома в рамките на 300 000 марки. За
откриването на обекта от Германия специално пристига премиерът
на провинцията, а от българска страна присъстват вицепрезидентът Блага
Димитрова, кметът на Община Русе и ръководството на БЧК. След приключване на
ремонта връзките с немската провинция продължават, тъй като тя подкрепя
финансово и организационно спешната медицинска помощ – АSB – за общините Борово
и Бяла.
След много
успешните за боровската култура и образование 1993 и 1994 г. следват две
драматични години – 1995 и 1996. Изборите за
кмет, спечелени от Радослав Рачев през есента на 1995 г., са обжалвани и
касирани заради грешно включване в бюлетината на СДС на надпис „Ера 3“. Така община Борово се записва в най-новата история
на България с първия касиран местен вот. Новото демократично законодателство не
е достатъчно солидно, за да каже на малката община има ли, няма ли кмет, кой е
той и кога ще се проведат касираните избори. Първоначално те са обявени за
февруари 1996 г., но се провеждат едва на 4 август, именно поради
несъвършенството на тогавашното законодателство. На 4 август 1996 г. боровчани избират новия, стар, касиран и временно
управляващ кмет Радослав Рачев. По повод на предстоящите местни избори и в
навечерието на президентските Борово е посетено от най-важните фигури в
тогавашната държавна политика – Георги Пирински, Иван Маразов, Дончо Атанасов,
Гиньо Ганев, Петър Стоянов, Иван Костов и Жорж Ганчев.
През 1998 г., когато утихват местните и държавни политически
страсти, новата демократична българска държава се сеща, че е необходимо да създаде
нов празник, който да обединява жителите на различни населени места около „Ден
на общината“. Как се случва това разказва Иванка Димитрова – председател на ОбС
– Борово, в юбилейния брой на в. „Боровска трибуна“ от 7 октомври 1998 г.
„На 18 и 19 юни 1998 г. в Благоевград Общото събрание
на Националното сдружение на общините в Република България взе решение за пръв
път в нашата страна да се чества Ден на българската община. Целта на този празник
е да се повиши авторитетът на българската община като институция; да се покаже
нейната роля днес; да се демонстрира единството на българските общини в подкрепата
им от европейските и световни организации на общините. По този повод ОбС – гр.
Борово с Решение № 166/06.08.1998 г. прие Програма и определи 7 октомври за Ден
на общината.“
В същия брой
намира място и кратък текст на кмета Радослав Рачев, със заглавие „Пред идващия
ХХІ век“ и мото „Да си кмет на Общината е висока чест и голяма отговорност“. От
този текст научаваме, че Община Борово е сред учредителите на сдруженията
Асоциация на крайдунавските общини и Национално сдружение на общините. И двете са
създадени, за да поставят с по-голяма сериозност проблемите на местното
управление пред държавните органи и институции.
Като всеки кмет и г-н Рачев не пропуска да отчете свършеното от местното
ръководство пред обществеността по повод първия ден на общината – разкрито е
средно училище, закупени са общински автобуси, извършват се текущи и
основни ремонти в училищата и детските градини. Общината осигурява отопление,
медицинско обслужване и работно облекло на всички служители, поддържа се
четвъртокласната пътна мрежа, строи се новата общинска поликлиника.
1998 г. е със сериозен културен календар:
17 април 1998 г. – Честване 5 години от
създаването на танцова формация „Искрица“;
април – май 1998 г. – фотоизложба „Борово
през вековете“;
21 май 1998 г. – Среща-разговор с поетите
Христо Черняев и сина му Димитър Черняев;
22 май 1998 г. – Честване на 100-годишния
юбилей на НЧ „Искра“ – тържествено събрание – концерт. Гости – народни
представители – Петя Шопова, Емилия Масларова, Иван Иванов.
На 7 октомври за пръв път се чества Денят
на община Борово; Общинският съвет гласува герб и знаме на общината.
През 1999 г. се навършват 15 години от
обявяването на Борово за град. Три са
културните събития, които заслужават да се споменат:
1. Участието на Танцов състав „Искрица“ на фестивал във френското
градче Салерн;
2. Празничната програма, посветена на Деня на община Борово, който, с
Решение на ОбС – Борово, вече се чества на 5 септември;
3. 90-годишният юбилей на краеведа Ради Нейков Колев.
В бр. 204 от 2 септември 1999 г. на в. „Утро“
четем: „Цяла седмица посвещават на Борово – град в общината“ (На „плодова
трапеза“ канят булките в Брестовица, във Волово ще се надпяват бабите) – Нели
Пигулева.
„Тържествена сесия ще събере общинарите в
Борово в събота... След официалната част боровчани ще станат зрители и
участници в грандиозен концерт, в който ще се включат и самодейци от Дома на културата
в Гюргево. Седем празнични дни предхождат тържествата на 4 септември. Във всяко от населените места има по едно мероприятие
– концерти в селата Екзарх Йосиф и Обретеник, плодова трапеза в Брестовица,
И още малко за
проблемите и инициативите на местната власт – текстът отново е на Радослав
Рачев, но е писан 10 години по-късно, по повод 20-ата годишнина от обявяването
на Борово за град, публикуван в бр. 8 на в. „Трибуна“, издание на ОИЦ – Борово:
„Още през 90-те години, казва г-н Рачев, започва работата по проекти, нова
тогава за българската действителност. С такива средства се намираха пари за
укрепване на свлачища, за изграждане на канализации, водопроводи, чешми,
пенсионерски клубове, паметници на загинали от войните; по проект е изграден
закритият пазар в Борово, ремонтиран е Домът в Брестовица, закупени са автобуси
и автомобили за домашния патронаж, подменяни са осветителни тела и др.
И така, след
петилетките и плановете, след приватизацията и ликвидационните съвети, идва
времето на проектите – за да се намерят държавни пари, пари от предприсъединителните
програми, от оперативните програми или от други източници. Но така или иначе
ключовата дума за българската обществена действителност през следващите
двадесет години, а вероятно и в бъдещите десет ще са „проект“ и „програма“.
Коментари
Публикуване на коментар