"Дунавска правда" за обявяването на Борово за град

Старите публикации във вестниците понякога са единствен източник за историята на малките населени места. Позволявам си да публикувам поредица от снимки и текстове от 80-те години на ХХ век. Снимките са от книжка, издадена през 1988 г. от общината, а текстовете са от тогавашния местен официоз "Дунавска правда". Една част от тези текстове съм използвала през 2014 г. за юбилейния филм, но по-значителната си остават малко познати на широката аудитория. Затова си позволявам да ги публикувам в тяхната цялост. Те са белег за времето, в което са писани. Ако пренебрегнем политическия жаргон, ще открием много ценна и значима информация. Колкото до политическия жаргон, чрез него ще продължаваме да говорим за онова време. Целта на публикацията е да се знае колко много действително добри и полезни неща са свършени тогава. Моите коментари в текста са с червено, с черно са цитатите

На 7 септември  1984 г., в брой 213 на в. „Дунавска правда” излиза интервю на Иван Харизанов с Андрей Костов – председател на Изпълнителния комитет на общински народен съвет в Борово – най-млади град в Русенски окръг. Поводът е обнародването на указа на Държавния съвет за обявяването на Борово за град.

            „– Има една популярна шега за новите градове. На запитване къде изхвърляте боклука си, техните жители отговарят: в края на селото. Има ли основание тя в Борово?

–        Категорично – не! И с всеки изминат ден ще става все по-неуместна.

 Въз основа на програма за изграждане на селищната система до 1990 година са разработени и утвърдени генерални планове за водоснабдяване, за канализация, в действие са концепция за архитектурно – художествено оформление на центъра на Борово и програма за изграждане на инфраструктурата. Завършва се кадастралния план, ситуационния план за спортен комплекс, за зона за здравето, генерален план за модерно електроснабдяване на града и селищната система.

–        Това подсказва, че градът и районът могат да се оприличат на голяма

строителна площадка…

–        … През февруари тази години организирахме референдум, с резултатите на

който населението се задължава да участва с труд и парични средства в благоустрояването на селищната система. Нещо повече, над 400 колектива, между които 18 от Борово, се задължиха със собствени средства да доведат до край отделни начинания. Да създадат зелени пояси, да поддържат паркове и улици, да направят детски площадки се задължиха всички. Най-голям е и ще бъде приносът на най-големите ни стопански предприятия – Асфалтова база, аграрно-промишленият комплекс – „Първи май”, Стопански комбинат „Червен”, Районна потребителна кооперация „Единство”. /…/

–        Статистиката сочи, че по някои показатели на благоустрояването градът ви

превъзхожда далече по-стари и по-големи селища. Не греша нали?

–        Не това се отнася за цялата селищна система. На всеки жител на нашия район

се падат по 53 квадратни метра зелени площи и цветни алеи. Това е в рамките на селищата. Извън тях цифрата е 147 кв. метра. Същите цифри за окръга са съответно 23,8 и 50,6 кв. метра"

            За да не преписвам цялото интервю на Андрей Костов нататък ще кажа, че по това време, току-що от град Русе в град Борово „идва” по думите на г-н Костов – завод „Червен”, той е знак за модернизирането на града и средство за задържане на младите хора по родните места. Освен това голямо предприятие тогава е Асфалтова база, филиалите на завод „Найден Киров” в Обретеник, Екзарх Йосиф и Горно Абланово. В Борово има цех на завод „Фазан”.

                   Дописка в бр. 286  на "Дунавска правда" от 02.12.1984 г. със заглавие „Най-младият град”:

            „Едни от градовете ни привличат с историческото си минало, със свято пазените старини, други – с новите си завоевания, а трети с темперамента на жителите си, с пламтящата си амбиция да направят своя град неповторим. Към третата група спада гр. Борово. Най-младият град в окръга, който получи това признание само преди около 80 дни. Признание, което жителите му са твърдо решени не само да оправдаят напълно, а и към определението „най-младият” да прибавят още и „най-хубавият”

            Следващият текст също ще е цитат на думите на г-н Костов, председател на Общинския народен съвет:

            „През тази година в Борово усилията са съсредоточени в строителството на пешеходен жп подлез, в канализацията на централната част на града, в реконструкцията на гаровия район и изграждането на товарна гара, в изграждането на еднофамилни жилища за специалисти и работници, в реконструкция на пътя Борово – Бяла, в изграждането на новия търговски комплекс.

            /…/

            Посети ли човек младия град, – пише авторът Петьо Ботев – още от пръв поглед ще се убеди, че тук наистина се работи със замах. И много е постигнато. Центърът почти окончателно е оформен архитектурно – с новите кокетни сгради на общинския народен съвет, партийния дом, читалището, пощенската станция и търговския комплекс, който в близките дни ще бъде открит. А когато бъде информиран, че 90 на сто от улиците са асфалтирани, че фасадите на всички къщи и крайпътни огради са измазани и боядисани, че 80 на сто от домовете са образцови, че на жител от населението се падат по 53 кв. м. зелени площи, всеки ще разбере, защо по тези показатели градът е класиран на първо място в окръга.

            /…/

            Стремително се увеличават редиците на работническата класа. При 300 души през 1979 г., сега в промишленото производство са заети 1050 човека. Основното и най-голямо предприятие, което определя и все повече ще определя промишления облик на града е Стопански комбинат „Червен”. Сега това предприятие годишно произвежда продукция за 14,5 млн. лева, а през следващата петилетка ще достигне и надхвърли, 20 милиона. С нарастващи темпове се развива цехът на завод „Фазан” за производство на детски и дамски чорапи. Предвижда се до 1987 г. неговата производствена мощност почти да се утрои и да достигне 9 млн. лева обща продукция. Успешно развиват производствената си мощ и поделение „борово” към СД „Местна промишленост и битови услуги” и асфалтовата база, и най-новото стопанско предприятие „Благоустройство и комунално стопанство”.

            /…/

            Средната възраст на промишлените работници е 32 години. Младото поколение се завръща и задържа в родния град. Привличат го създадените вече условия за труд и бит … Изградени са салони, клубове, дискотека, ресторанти, селищни и крайселищни паркове, спортни игрища и площадки. /…/ Ето някои показатели: на всеки 100 семейства се падат по 84 телевизора, 36 леки коли, 44 телефонни поста.

            И според традициите на тогавашното време – на 22 декември 1984 г. се провежда „тържествен митинг – събрание по случай обявяването на Борово за град. На него присъства заместник – председателя на Държавния съвет Пеко Таков, който открива новия търговски комплекс. Да проследим какво пише Иван Харизанов в бр. 303 на „Дунавска правда” в текста от първа страница под заглавие: „Процъфтяваща селищна система”.

            „Вчера преди обед в най-младия град на окръга пристигна заместник – председателят на Държавния съвет на НРБ Пеко Таков, придружаван от първия секретар на Окръжния комитет на БКП Петър Петров и от председателя на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет Кирил Дочев.

            Съпровождани от първия секретар на Общинския комитет на БКП Панайот Панайотов и от председателя на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет Андрей Костов, другарите Пеко Таков, Петър Петров и Кирил Дочев разгледаха залата за женитби и даване име на новородени.

            След това гости и домакини посетиха Стопански комбинат „Червен”, където другарят Пеко Таков бе запознат с производствената листа на предприятието и с перспективите на развитието му.

        Пред новия търговски комплекс в центъра на града гостите бяха посрещнати от председателя на Районната потребителна кооперация „Единство” Манчо Димитров, който разказа как е построен търговския обект, като изтъкна големия дял на доброволния труд на боровчани.

              Другарят Пеко Таков преряза трицветната лента и обяви най-големият търговски обект в селищната система за открит, след което той и придружаващите го разгледаха търговските зали.

           Комплексът предлага на боровчани и на населението на общината услугите на ресторант, на магазините за хранителни стоки и кулинарни полуфабрикати, за електрически и други домакински уреди, за текстил, облекла, обувки и парфюмерия.

            В салона на читалище „Искра” се състоя тържествен митинг по случай обявяването на Борово за град.

            От доклада на Андрей Костов се казва, че промишлеността на Борово дава продукция за 24 милиона лева, а селското стопанство – за 21. Перспективите за края на следващата петилетка /вероятно 1990/ са да се достигне продукция за 70 милиона лева, като само от промишлеността се очаква тя да бъде 34,5 млн. лв.

АПК

           

В бр. 32 от 07.02.1985 г. на в. „Дунавска правда” е поместен материал „Самокритично, на точни адреси”, посветен на годишните отчетни конференции на АПК. Материалът може да бъде любопитен дотолкова, доколкото показва пулса на времето, както и категориите „успешно – неуспешно” в онези времена. Най-добре е да оставим автентичния текст да говори.

            „През отчетната година отрасъл растениевъдство е изпълнил плана си за чистата продукция 107 на сто. Разходите на 100 лв. обща продукция са намалени с 2,8 лв. Особено високи успехи са постигнати в производството на хлебно и фуражно зърно. Комплексът като цяло и три растениевъдни бригади са изпълнили норматива и са приети за членове на националния „Клуб на високодобивниците”. С постигнатите високи добиви и общо производство на зърно комплексът се нарежда в челната колона на окръга.

            Но крайно незадоволителни са резултатите от техническите култури. Произведени са в по-малко от предвидените в плана количества 350 т. слънчоглед, 690 т. соя и 6500 т. захарно цвекло. Причината е в нарушената технологическа дисциплина при отглеждането на тези култури, поради което са получени ниски добиви. В изказванията си Ботко Ботев, Ангел Стаматов, Георги Балкански и др. наблегнаха, че трябва да се внедрят авангардни технологии и при отглеждането на технически култури.

            Добрите резултати в производството на зеленчуци имат съществено значение за икономическото укрепване на комплекса. И което е особено похвално, те са постигнати предимно по интензивен път. С активното съдействие на научните работници от МИС – Пловдив са внедрени нови, авангардни технологични линии на производство на домати и картофи. Свръх плана са произведени 1600 тона домати и 560 тона картофи. Но и по отношение на това производство конференцията изрази неудовлетвореност.”

           

Следващата част на материала засяга отрасъла на животновъдството. Става ясно, че средната млечност на крава в местното АПК през 1983 г. преминава 4000 л, а през 1984 е достигнала 4330 л., или годишния план за производството на мляко е преизпълнен с 114 на сто.

към "От старите ми файлове"