Боровското съкровище се върна в Борово
В края на 2014 г. боровчани получиха
общ коледен подарък – сдобиха се с реплика на своето прочуто сребърно
съкровище. То се съхранява в Националния исторически музей в София, а Русенският
исторически музей има копие. Със средства от Оперативна програма за развитие на
селските райони, мярка 313 по проект „Експониране на местното историческо,
етнографско и културно наследство” бе изработена реплика, която завинаги ще
остане в градчето.
Тя е
изработена с разрешение на Министерство на културата, като са спазени
автентичната технология при изработката – среброто е със сертификат 9999,
купено от Монетния двор, заготовката на материала е на ковашко огнище,
разкрояването и свързването са направени чрез специална заварка, патинирано е
на огън, а позлатата е от чисто 22-каратово листово злато. Майсторът изработил
Боровското съкровище се казва Веселин Райков и е от Брестница.
Боровската
реплика беше изложена в навечерието на Коледа, първите й посетители бяха
четвъртокласниците от Основно училище „Св. Климент Охридски” с класен
ръководител Нели Димова. За историята на намирането му им разказа сам кмета на
Община Борово – Георги Георгиев.
Сребърно
съкровище от Борово е паметник на древната тракийска култура, открито е през 1974 г. по време на есенна
оран в местността Сиври тепе, на 2 км от гр. Борово от Трайчо Великов Стоев и
Дино Иванов Динов. Представлява царски ритуален сребърен сервиз с позлата,
състои се от пет съда – три ритона с протомене на бик, кон и сфинкс, каничка и
купа. Датиран е към ІV в. Пр. Хр. Надписите на два от ритоните и на каничката
споменават името на тракийския цар Котис /383-359 пр. Хр./
Най-интересният
съд е каничката, нейната дръжка не е била открита, но подобно на ритоните и тя
най-вероятно е използвана като смесителен съд. Траките размесвали виното с вода
за ритуални цели. Фигуралната украса не само я прави неповторим артефакт, но
носи много информация за ритуалните действия, свързани с празниците на
Дионисий. До отвора на дъното са разположени три водоплаващи птици, според
Георги Китов – лебеди. В тракийската митология водоплаващата птица е медиатор
между световете на живи и мъртви. Следват два фриза – първият показва сцени от
култа към Дионисий, в пира взема участие митологичния герой Херакъл; във втория
са разположени сподвижниците на бога – вакхани и сатири.
Ритоните
пречиствали ритуалната смес от вино и вода, правили я свещена. Изображенията на
ритоните също са свещени – компилация от невидимия и видим свят. Сфинксът е
може би най-популярният съд от съкровището. Той възхвалява мъдростта и силата –
главата е на жена, тялото на лъв с крила. Вторият ритон е с протомене на кон –
свещеното животно на траките, а третият – на бик, симвлизиращ силата. Образът
на бика в тракийската митология се поставял редом с този на Великата богиня,
той символизирал мъжкото начало в природата и се свързвал с оплодителната
енергия на слънцето.
Последният
съд е блюдо с две дръжки, захванати посредством апликации на брадати сатири. На
дъното на блюдото се открива интересна сцена – митично животно – крилат грифон
с тяло на лъв и глава на орел, напада сърна.
В
какво се състои значението на Боровското съкровище – без съмнение то е дело на
тракийски майстори, вероятно работили в Северна България. Елинистичното влияние
се подразбира, цялото тракийско изкуство е повлияно от културата на Древна
Гърция. И тук оттласкването на Боровското съкровище от гръцката традиции и акцентиране върху особеностите на тракийското
световъзприемане, самостоятелността в изображенията на герои и сцени, както и
перфектността на тракийската ювелирна техника го правят важно и значимо за
националната културна съкровищница.
Отново
в Борово, завинаги в Борово – Боровската реплика, единствена и уникална вече е
в родния град. Гражданите и гостите на града ще могат отново да я видят по
време на празниците на града – 5 септември 2015 г.
Текстът е писан – м. декември 2014
г.
Снимките на каничката са от
оргинала и от репликата
Коментари
Публикуване на коментар